Един ден...

Скъпо мое дете...
не ти обещавам, че няма да имаме проблеми. Не ти обещавам, че ще ти дам абсолютно всичко, от което ще се нуждаеш. Не ти обещавам, че няма да плачеш или да страдаш.
Но обещавам ти, дете, няма да преживееш нищо сама. Ще връзвам косата ти на плитки. Ще садим мечти, ще ги поливаме и ти ще им се радваш. Ще пея песни, когато не можеш да заспиш. Ще бърша сълзите ти, ще целувам миглите ти, ще те завия, когато те е страх. Ще будувам над нощното ти креватче. Ще зашивам раните ти (и тези на сърцето) и ще те уча как да се справяш с гадостите в живота. Ще ти разказвам за дракони и феи, за звездите, за любовта и магиите, за други, по-вълшебни измерения. Но не забравяй, дете, че колкото и несправедливо да ти се струва, ще се налага да се бориш сама. Един ден, когато мен ме няма, ще трябва да разчиташ само на твоите сили и мечти. Недей да се отказваш, дете. Недей. Няма по-самотен и тъжен човек от този, който се е отказал. Който е спрял да вярва в доброто. Който са го сривали и предавали стотици пъти. Прави това, което обичаш. Не знаеш колко хора има по света, на които не им е дадена топла любов. Които скриват сълзите си през нощта под възглавницата и на сутринта отново ги изваждат. Които са спрели да рисуват с тебешири по земята. И да отмъкват от топлия хляб, току-що изпечен, от някоя витрина. Учи се, дете. Не спирай да се учиш. Бъди себе си и свиквай да те обичат заради същността ти. Маските ги остави настрани. Окичвай стаята си с червени лалета. Маргаритки. Теменужки. Ти самата си едно красиво цвете.
Обичам те, бъдещо мое малко мъниче. Дори и да не съм сред живите, когато растеш.