Един ден на Иван Д.
Сутринта трябваше да отиде до магазина. Не искаше, цялото му същество се бунтуваше, страхът преливаше от душата, та чак в тоалетната, обаче… Трябваше! Пък и тоалетната хартия свършваше – психологията изискваше грижа за тялото след поредното душевно и чревно разстройство…
Е, трябваше. Имаха още три часа право на пазаруване, а не можеше да ги повери на жена си или децата. Безотговорни са все още. Затова – той по задачите за оцеляването, те у дома. С право на разходка по коридора между двете стаички и отдих в тоалетната…
Започна подготовката от вечерта. Жена му провери как е зашита значката върху ревера. Голямо златно слънце, с 19 лъча – знак, че е имунизиран този месец. Щеше да мине с нея, но от другата седмица му трябваше нова – беше дошъл срокът за следващата имунизация. И кога мина тоя месец…
Преди беше по-лесно. Отначало им обещаваха една имунизация за цял живот, после казаха, че има нови изследвания и открития, та защитата траела само година, сетне свалиха срока на шест месеца, а сега вече необходимостта от имунизация беше месечна.
Нещо повече – държавата призна, че няма средства за безплатни ваксинации. И се налага всеки сам да мисли за здравето си – даже го вкараха в Конституцията като лична отговорност на гражданина. Която изискваше големи средства. Но пък носеше и добри печалби на транснационалните фармафии… Пу, пу – страхливо се огледа той, как подсъзнателното излиза навън и може да доведе до… Фармации, фармации…
Защо да си утежнява деня с истини?
Сутринта станаха рано. Облече защитния комбинезон, провери маркучите от кислородната бутилка, жена му огледа внимателно ботфортите от петите до слабините, после децата със списъка в ръка преброиха задължителните значки по тялото му. Трябваше да са 167 – като се започне от тая за последната ваксина и се стигне до идентификационната от клуб „Верен ваксинатор Трети клас“. Е, ако… Не, когато – надделя в него оцелелият юношески оптимизъм, когато получи редкия и ценен „Първи клас“… Тогава значката щеше да замества бронята от показатели по гърдите и гърба му…
А значките бяха важно нещо. Без тях… Бррр… Потръпна, като си представи последствията. Най-малкото беше задържането в ареста за две седмици и задължителното доброволно участие в изпитанията на нови ваксини и лекарства. Следваше затвор с включване в контролните групи за проверка на предлаганите методики за лечение. И най-тежкото, но така нужно за остатъчната държава – концлагерът за неправилно мислещи и безотговорно живеещи анархистични демократи, плуващи в илюзиите на някакви си морално-човешки ценности и права на личността…
Потръпна при споходилите го кошмари и нареди на жена си да провери пак екипировката. После проверката повториха децата, накрая сам той се завъртя в коридора пред петте огледала. Защото от седмица съседният апартамент беше празен – комшията го прибраха направо в концлагера. Заради изтъркан емайл по три значки и провиснал плакат под кръста. Диверсията била на жена му, която искала да го отстрани и заживее в апартамента с двама от любовниците си. Само дето се увлякла в предочакваната радост и в еуфорията си забравила да сложи третия пласт маска върху устата, под шлема от скафандъра…
Иван Д. въздъхна. И тръгна…
Поредният рисков ден в светлото здравословно и пазарно-демократично бъдеще…
Каня ви на гости - може да е интересен коментарът: https://genekinfoblog.wordpress.com/
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
