Един ден на Иван Д.
Сутринта трябваше да отиде до магазина. Не искаше, цялото му същество се бунтуваше, страхът преливаше от душата, та чак в тоалетната, обаче… Трябваше! Пък и тоалетната хартия свършваше – психологията изискваше грижа за тялото след поредното душевно и чревно разстройство…
Е, трябваше. Имаха още три часа право на пазаруване, а не можеше да ги повери на жена си или децата. Безотговорни са все още. Затова – той по задачите за оцеляването, те у дома. С право на разходка по коридора между двете стаички и отдих в тоалетната…
Започна подготовката от вечерта. Жена му провери как е зашита значката върху ревера. Голямо златно слънце, с 19 лъча – знак, че е имунизиран този месец. Щеше да мине с нея, но от другата седмица му трябваше нова – беше дошъл срокът за следващата имунизация. И кога мина тоя месец…
Преди беше по-лесно. Отначало им обещаваха една имунизация за цял живот, после казаха, че има нови изследвания и открития, та защитата траела само година, сетне свалиха срока на шест месеца, а сега вече необходимостта от имунизация беше месечна.
Нещо повече – държавата призна, че няма средства за безплатни ваксинации. И се налага всеки сам да мисли за здравето си – даже го вкараха в Конституцията като лична отговорност на гражданина. Която изискваше големи средства. Но пък носеше и добри печалби на транснационалните фармафии… Пу, пу – страхливо се огледа той, как подсъзнателното излиза навън и може да доведе до… Фармации, фармации…
Защо да си утежнява деня с истини?
Сутринта станаха рано. Облече защитния комбинезон, провери маркучите от кислородната бутилка, жена му огледа внимателно ботфортите от петите до слабините, после децата със списъка в ръка преброиха задължителните значки по тялото му. Трябваше да са 167 – като се започне от тая за последната ваксина и се стигне до идентификационната от клуб „Верен ваксинатор Трети клас“. Е, ако… Не, когато – надделя в него оцелелият юношески оптимизъм, когато получи редкия и ценен „Първи клас“… Тогава значката щеше да замества бронята от показатели по гърдите и гърба му…
А значките бяха важно нещо. Без тях… Бррр… Потръпна, като си представи последствията. Най-малкото беше задържането в ареста за две седмици и задължителното доброволно участие в изпитанията на нови ваксини и лекарства. Следваше затвор с включване в контролните групи за проверка на предлаганите методики за лечение. И най-тежкото, но така нужно за остатъчната държава – концлагерът за неправилно мислещи и безотговорно живеещи анархистични демократи, плуващи в илюзиите на някакви си морално-човешки ценности и права на личността…
Потръпна при споходилите го кошмари и нареди на жена си да провери пак екипировката. После проверката повториха децата, накрая сам той се завъртя в коридора пред петте огледала. Защото от седмица съседният апартамент беше празен – комшията го прибраха направо в концлагера. Заради изтъркан емайл по три значки и провиснал плакат под кръста. Диверсията била на жена му, която искала да го отстрани и заживее в апартамента с двама от любовниците си. Само дето се увлякла в предочакваната радост и в еуфорията си забравила да сложи третия пласт маска върху устата, под шлема от скафандъра…
Иван Д. въздъхна. И тръгна…
Поредният рисков ден в светлото здравословно и пазарно-демократично бъдеще…
Каня ви на гости - може да е интересен коментарът: https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Красе!
-
Подсети ме за това, че "устройствата за търсене на разум не са насочени към Земята..." Зад този един ден стоят векове...
-
Генек! мислим еднакво. за разлика от останалите. а те са мнозинство.....и трябва да се чете. не само Солженицин. много са...
-
Благодаря, Миг, Блу, Елке, Роси, Димитре!
Браво на Димитър - разбра основата отде съм взел. Модерна форма на ГУЛаг и преживяванията на Иван Денисович... -
Един дин на Иван Денисович...Солженицин много има да учи. Мир на праха му! Бавно и полека ГУЛАГ/НОЩ затягат обръчите...
-
Сега ще има да се чудя, дали да не се запиша в мисията за Марс! Там се надявам да няма ваксини! 🙂 Честита Баба Марта!
-
Пази боже! Честита Баба Марта! И да сме здрави, че иначе...ето какво ни чака!
-
Дано си лош пророк, ама както е тръгнало... " Спомени от бъдещето"
-
Батко Гошо ти си българския Жул Верн ....ама те моля дай мааааааалко по оптимистично , чееее по твоята логига край вече за "офертата в кафето"!? Обичам творбите ти!
-
Виж колко мацета са родени през март, сенсей - Ирка, Дени... То и аз де, ама моята моята порода е ДНГ- да не дава Господ.
-
Благодаря, Надя, Деа, адаш!
Честито! Ама да ми бяхте честитили някое маце, пък то - пак баба...
Мжду другото, видях нов виц: "Обява за работа - набираме статисти за опашки пред имунизационни пунктове"...
Народът се смее през сълзи. -
Зловещо...
Честита Баба Марта, адаш. -
Настръхнах...
-
Е, няма категория "Ужаси", фантастика не е. Честита баба Марта, сенсей!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
