31 окт. 2004 г., 17:18

Един ден там 

  Проза
1480 0 0
5 мин за четене
29-ти септември Цяла нощ валя проливен дъжд и когато Денис отвори очи положението беше доста неприятно, продалжаваше да си вали все така силно, беше студено 5:40 сутринта и тя трябваше да стане за да не закъснее за снимки. -Как успяха да измислят този час...-мислеше си тя-Толкова ли неможеше да започват в осем или в девет... Въпреки мърморенето си тя стана и започна да се оправя, защото вече от опит знаеше, че дни като днешният ще бъдат изпълнени с какви ли не странни случки и нови хора. За повечето от нас действителността зад камерите си остава загадка, свикнали сме да виждаме готовия продукт – завършен филм, без да си даваме сметка колко усилия и време са необходими за да се стигне до това. Но Денис знаеше и се забавляваше от факта колко пари се хвърлят сякаш напразно,за безмислини дейности и все пак на нея и плащаха за да не прави почти нищо. Затова тя беше измислила начин да си прекарва времето по-приятно ,изследвайки това странно общество наречено филмов екип, още повече че почти винаги част от екипа бяха чужденци, най-често американци, което и помагаше да си упражнява езика. А и те винаги се шегуваха и бяха добре настроени към всички за разкика от някои българи, които си мислят че са си издигнали много и веднага започват да се държат дистанцирано. Денис трябваше да излезе в 6 ч., но неприятното време въобще не и помагаше и тя излезе с 20тина минути закъснение. Естествено като ти тръгне накриво от сутринта...имаш чуството че всичко е против теб-тя си изпусна трамвая и трябваше да чака още доста..мислеше си че ще закъснее, но непонятно дори за самата нея не се притесняваше много от този факт. Може би защото вече беше имала смелостта да откаже няколко ангажимента предложени и от Иво ( така се казваше човекът, който отговаря за статистите в компанията ) , и като че ли не и пукаше дори всичко да се провали. Оказа се, че ще стигне почти навреме. Тя слезе на точната спирка, както и бяха обеснили. Трябваше да намери Александровска болница, тръгна нагоре по булеварда,но уви шанс 50 на 50 това бе грешната посока. Трябваше бързо да се върне надолу, а дъжда не спираше...лошо начало на един ден. Най-после стигна до арката на Александровска болница и там стояха двама мъже, единият от които трябваше да е Иво. Денис го беше виждала само веднъж, на снимките на друг филм,когато той бе поискал телефона и за да я включи в списъка със статисти на неговата компания,е не неговата ,а на тази за която работеше. Не беше трудно да предположи че е той, кой друг би седял в 7 ч на входа на болницата при проливен дъжд. - Здравейте, много се извинявам че закъснях ,но обърках болницата.. - Здравей Денис, радвам се да те видя, как си? – веднага я стрелна с любезности Иво,но той си беше такъв и по телефона много любезен и искрен.-Виждаш ли там буса който мига,качвай се ако искаш да не те вали, понеже ще изчакаме още малко две момичета. Ако не ти се стои вътре ще изчакаме тук. - - Не, няма проблеми аз съм с чадър-сотолеви Денис - Едва сега тя обърна внимание на другия мъж. Трябва да беше статист извикан и той за снимки. По телефона бяха казали, че ще трябва да бъдат някакви медицински лица в болница, е този човек толкова много приличаше на млад лекар...висок,късоподстриган,със светла коса, слабичък и с очила, Денис дори предположи, че сигурно е студент по медицина. Той започна да разпитва Иво за филма и това което разбраха беше само , че се казва “Скакалес” и става въпрос за някакви огромни мутирали скакалци, които нападат и животни и хора...точно като за филм. Той каза,че чакат още една жена с детенце, което по ирония на съдбата точно предишния ден си счупило ръчичката и сега е с гипс. Просто идеално за сцена в болница...каква шега на съдбата. - - Хайде качвайте се в буса ,понеже трябва да минете от другата страна на болницата и е доста далече, а аз ще мина напряко оттук през сградите.А ето го и малкия артист с гипсираната ръка. Здравей Марио! - -Здравей-отвърна весело детето. - -Какви бели пак си правил, боли ли те ръката? - -Не,-Марио изглеждаше весело и живо дете, и хич не се беше уплашил от случилото му се. - Денис се замисли...жената с детето и този младеж не изглеждаха много дружелюбни, надеждата и беше в буса да има по-приятни хора ,с които някак си да преживее този ден. Четиримата се запътиха натам. Денис влезе първа и седна до една жена,която изглеждаше доста високомерна ..но уви само до нея имаше свободно място,избора не беше голям.В буса имаше още 5,6 човека – един възрастен мъж, баба с внучката си, възрастна жена, познатият ни младеж, още едно момче и Марио с майка си. Качиха се всички и тръгнаха към другия вход на болницата, който наистина се оказа доста далеч. На паркинга имаше спрели камиони с оборудване, но на никой от тях не пишеше на коя компания е продукцията, нещо от което Денис живо се интересуваше. Познатата и доста конфузна ситуация всички статисти стоят,никой не познава никого...и само се гледат и се чудят къде да си намерят място, а и Иво още не беше дошъл за да им каже къде точно да отидат. Много тежки минути за размисъл, когато започваш да се чудиш боже ако целия ден е такъв как ли ще оцелея?...когато минутите минават като часове. - Иво се появи и отново с присъщата си любезност попита как са всички имат ли нужда от нещо; Денис не беше свикнала да имат такова отношение към тях. Поне в компанията за която досега тя бе работила нямаше такова нещо. Иво я извика,нея и жената до която беше седнала в буса и тръгнаха към камиона-гардероб. Оказа се, че тази жена си е медицинска сестра и тя си носеше облекло- бял панталон и престилка,дадоха и само бели медицински чехли. Денис не носеше нищо и и дадоха и панталон и чехли и престилка,която обаче беше с къс ръкав...малко прохладно имайки предвид че навън бе не повече от 5, 6 градуса. Докато се преобличаха, дойдоха още две момичета, едното Денис позна от предишния път когато беше на снимки-на горе долу нейна възраст, със страшно красива къдрава руса коса,много симпатично момиче, а другата не я познаваше-изглеждаше и доста елементарно момиче,говореше бавно и провлачено и имаше огромни устни...какво ли не прави силикона в днешно време. Денис съвсем се отчая...цял ден с тази потенцялна лигла...със злобната медицинска сестра и къдравото момиче...очертаваше се интересен развой на събитията.


...следва продължение...

© По Вал Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??