31.10.2004 г., 17:18 ч.

Един ден там 

  Проза
1639 0 0
5 мин за четене
29-ти септември Цяла нощ валя проливен дъжд и когато Денис отвори очи положението беше доста неприятно, продалжаваше да си вали все така силно, беше студено 5:40 сутринта и тя трябваше да стане за да не закъснее за снимки. -Как успяха да измислят този час...-мислеше си тя-Толкова ли неможеше да започват в осем или в девет... Въпреки мърморенето си тя стана и започна да се оправя, защото вече от опит знаеше, че дни като днешният ще бъдат изпълнени с какви ли не странни случки и нови хора. За повечето от нас действителността зад камерите си остава загадка, свикнали сме да виждаме готовия продукт – завършен филм, без да си даваме сметка колко усилия и време са необходими за да се стигне до това. Но Денис знаеше и се забавляваше от факта колко пари се хвърлят сякаш напразно,за безмислини дейности и все пак на нея и плащаха за да не прави почти нищо. Затова тя беше измислила начин да си прекарва времето по-приятно ,изследвайки това странно общество наречено филмов екип, още повече че почти ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© По Вал Всички права запазени

Предложения
: ??:??