Минаваше полунощ. Концертната зала, която се огласяше с шумна оперна музика, беше пълна с войници. Една черна сянка се промъкна тихомълком през вратата и се насочи към ъгъла. Какво ли търсеше неканеният гостенин? Може би беше крадец. Той постоя десетина минути около леглото, правейки странни движения нагоре-надолу с дясната си ръка. Ако го видеше някоя стара баба отстрани, би си помислила, че прави заклинания за прогонване на зли духове или за отстраняване на урочасване. Един лунен лъч падна върху лицето на нощния гостенин. Лудият ефрейтор.
Той се ухили и се измъкна така тихомълком, както и дойде. Никой не го забеляза. Никой не го чу. Някой от войниците изгрухтя и даде знак за началото на втора част на операта "Севилският бръснар".
Празните стомаси на войниците подеха чудесната музика. Жабите им пригласяха от двора. Един стар, почти ослепял щърк, беше диригентът.
- Ти пееш фалшиво! - каза той и глътна нещастната певица.
- Бог да я прости! - рече една мравка и се прекръсти набожно.- Тя ...