Те се върнаха и тръгнаха към Емо, за да спасят и него. Бяха четирима - Явор, Ивайло, Иван и Ники. Те знаеха къде е, оставаше само да го намерят. Бързаха, защото всяка минута е важна. Стигнаха около полунощ при сградата.

-Отивам да огледам, стойте тук. - каза Иван.

Нямаше нищо подозрително, сякаш целият живот спираше вечер. Само обичайните звуци. Иван се върна при тях.

-Трябва да внимаваме след като влезем.

Чуха шум и видяха как отвеждат две жени. Иван ги позна, бяха Йоанна и Катя.

-Бързо влизаме - каза Явор.

Ники и Иван го изгледаха, но му се довериха и влязоха, точно преди вратата да се затвори. Оказаха се доста близо до охраната и влязоха в първата стая отдясно. Тя бе малка и се чуваше как някой се къпе.

-Трябва да изчезваме след малко, за да видим къде ги водят. След мен. - каза Ники.

Те тръгнаха по коридора. Като следваха плътно охраната и пленниците. Влязоха в някаква стая.

-Ще изчакаме една минута и влизаме.

Едва изрече тези думи и в коридора се появиха охранители. Явор влезе в стаята с все вратата.Там охраната едва се обърна и бе повалена и вързана, а вратата затворена и заключена.

-Какво правите тук? - попита ги Иван, леко разтревожен за тях.

-Ми излязохме да ви търсим, бяхме се притеснили за вас. - каза Йоанна.

-И ни намерихте, докато ви спасявахме?! - каза Ники с усмивка.

-Да, но просто нямаше как. Толкова ни бе страх за вас. - каза Катя.

-Отворете да вземем заложниците. Шефът ни изпраща.

-Мой ред е. - каза Йоанна. Изрита вратата и свали единия, другия обаче не успя. Тръгна да бяга, но бе настигнат от Ники, свален и вързан.

-Да се махаме бързо.Аз взимам тези двете, ти намери Емо. - каза Ники и тръгна заедно с другите.

          А Иван отиде да прибере Емо. Намери го чрез предавателя му. Отвори вратата с крак, обезвреди охраната.

-Да тръгваме, няма време. - каза Иван.

-Знаеш ли, че освен че подобряват ДНК, те вкарват допълнителна хромозомаY и така създават „свръхмъж”. - каза Емо.

-Не, но ако е така... би трябвало да не може да ги победим никога. А това не е добре. Трябва да...

Не успя да довърши защото срещу тях стояха 10 въоръжени свръх човека.

-Задна и газ. - каза Иван и тръгна да бяга.

Онези дори не го бяха очаквали и закъсняха с цели десет секунди. А Иван и Емо се бяха скрили.

-Това ми напомня у Град как се крихме вечерта от куките. - каза Емо

-О, какви спомени. Бързо към изхода, да се махаме. - каза Иван и излезе.

Но и този път не успяха и се наложи да се предадат.

-А, ето ви и вас, господа. - каза Чък. - Ще ви освободя или убия. Всичко ще зависи от това какви воини сте.

-Ще останете впечатлен! - каза Ивайло.

-Със сигурност! - каза с усмивка Чък. - Ще се бият двете жени и този русичкия със сините очи. Срещу ето тези- и посочи трима свръхчовека.

-Това е нечестно и подло. - каза Ивайло

-Тогава ти няма да се биеш, свободен си. Аз ще го заместя. - каза Чък. - Дойдохте на моя територия, а това е грешка. Ако ни победите, излизате от сградата, без да ви закачат, но оттам нататък ще ви преследваме.

Иван обясняваше на Емо разни идеи, за да победи, но знаеше, че дори да успее той, другите вероятно няма да могат.

-Така нека тя е първа. Ще се бие срещу него. - каза Чък.

Катя се изправи. Развързаха я. Тогава започна боят. Не продължи дълго... тя удари два пъти. Опази се от два удара, а третият я прати в безсъзнание.

-Още двама остават, все още имате шанс. - каза Чък с усмивка. - Нека той е следващият, срещу него.

Емо стана. Реши да се пази и да опита да измори гадния противник. Свръх човекът нападаше като обезумял. На два пъти падна на земята и получи удари от Емо. Тъкмо когато свръх човека ставаше след своето десето падане, Емо го изрита колкото може по-силно. Удари го с ръка и му бръкна в окото. Така спечели битката.

-Едно на едно. - каза Чък. - Сега тя срещу мен.

-Добре, ставам. - каза Ники с доста мек глас.

-Не ти, тя. - каза Чък ядосан.

-Защо те е страх от мен? - каза Ники

-Не ме е страх, но тя ще се бие! - каза Чък много ядосан.

-Звучиш като дете от детската градина. - каза Ники възмутен.

-Сега ще видиш. - каза Чък, удари Ники и го развърза.

-Ау, това боли. - каза  Ники.

-Ще видиш сега. - каза Чък, мислейки, че Ники е някакъв слабак.

След половин часова битка, в която Ники просто се пазеше, Чък падна от умора, вдигна се. Но бе отнесен от Ники.

-Сега сме свободни само до края на вратата, нали? - каза Ники.

-Да, след нея сте мъртви. - каза Чък.

-Не бързайте, ще дойде кола да ви вземе. - каза Борис по радиостанцията.

-Така, аз и Емо ще вземем Пежото, вие сте с колата. Разбрано. - каза Иван.

-Добре, аз ще се грижа за другите. - каза Ники.

-Последните двадесет метра от сградата пълен бегом. Среща в лагера утре, а, Ники, ти ни чакай в гаража. Ще трябва да помогнем на Стоян и Крум.

-Ало, Борисе, а кой ще ни вземе с кола? - каза Ники.

-Мария.Вече е пред сградата.

-Бегом! - каза Ники за своята група.

-Емо, ние малко след тях тръгваме. - каза Иван.

-Кога?

Колата тръгна и Иван изкрещя:

-Сега!!! Бързо води към Пежото, аз ще карам. - каза Иван.

След по-малко от минута вече лятяха с пежото, към лагера. Появиха се преследвачи.

-А сега какво ще правим? - попита Емо.

-Дръж се, ще мина през прекия път. - каза Иван.

Прекият път бе надолнище, през гора, широко малко повече от Пежото. Там нямаше да могат да ги настигнат дори рапторите.

-Ти си изперкал повече и от мен! - каза Емо.

-Не, спасявам ти задника. - каза Иван с усмивка.

-Напомня ми у Град, как брат ти ме возеше. - каза Емо леко притеснен.

След десет минути свърши надолнището и остана около половин километър до гаража. Но тогава Пежото започна да прекъсва и загасна.

-Какво по... -каза Иван.

-Еми сигурно е свещта или кондензатора. - каза Емо.

-Дръж се, продължаваме на педали. - каза Иван. И започна да върти като халтав.

Оставаха 100 метра, тогава преследвачите излязоха от гората. Започнаха да ги настигат.

-Хайде бе, Пежо, ти си най-доброто. Само запали. - каза Емо.

Оставаха 20 метра.Преследвачите щяха да ги хванат, а и Иван се измори. Тогава Пежото запали, изпука през ауспуха и изравни скоростта на преследвачите. Направи заход и влезе в гаража, като вратата се затвори точно след тях.

-Йес, измъкнахме се! - каза Емо

-Да, сега чакаме Ники и отиваме да приберем Стоян и семейството му и Крум. - каза Иван.

-Колко коли имаме? - попита Емо.

-Много, реших да вземем повече, за всеки случай. Взех основно рали автомобили, защото не им пука за настилката. Взех няколко от личните ни коли. И твоето пежо. Имаме към 25 коли.

-И ни трябват толкова много?

-Може и да трябват. По-добре да има, отколкото да няма.

-Дали преследвачите видяха къде влизаме?

-Не.

-Какъв е този шум. - каза Емо.

-Не виждаш ли? Ники е. - каза Иван.

Ники идваше заедно с Мария.

-А, вярно! - каза Емо.

-Да тръгваме! - каза Ники.

-Защо си взел и нея? - попита Емо.

-Пречи ли? - каза Ники.

-Не. - каза Емо.

-Значи по двама в кола. Избери кола и да палим, че няма време.-каза Иван.

След няколко минути летяха към Крум и Стоян. Стигнаха в околността на сградата и спряха.

-Отивам да огледам. - каза Ники.

Върна се след няколко минути с всички хора, които търсеха.

-Да се махаме, няма време, гонят ни. - каза Ники.

Влязоха в колите и отлетяха. Върнаха се в лагера около 6 сутринта. Всички освен Борис спяха.

-Някакви новини? - каза Иван.

-Да, арабите, които нападнаха Чък, са живи, убили са около 100 противника и са изчезнали с бягане.

-Добре, отиваме при племето, всички без теб, семейството на Стоян, самия него и Иво полицая. - каза Иван.

Тръгнаха натам. Не бяха изминали и пет километра, когато се оказаха в клопка. Срещу тях бяха двадесет свръхчовека.

-Боен строй! Вади оръжията! До последния оцелял! - каза Иван.

Започна страшна битка... над три часа се биха, когато падна повален първият свръх човек. Явор  бе ранен леко, но кървеше. Минута след това чуха:

-За родину. За Сталину! - каза Алексей и повали един и го уби. След това уби още двама. После се подкрепи с малко водка. След по-малко от пет минути всички свръх хора бяха мъртви. Ранени бяха трима - Явор, Алексей и Крум. Нищо сериозно. Набързо ги превързаха и продължиха.

          -Това бе неочаквано. Пипнете ги, те прегряват! - каза Емо.

          -Прав си.Това значи, че работят в много напечен режим. - каза Ники.

          -Бързо към селото. Имаме си компания. - каза Иван.

          Оказа се, че тези раптори не търсеха тях. Стигнаха в селцето и бяха посрещнати от вожда.

          -Добра работа! Според мойте воини вие сте най-добрите. - каза Вожда с усмивка.

          -За какво добра работа? - каза Ивайло.

          -Първите победили онези неща. - каза Вожда. - Виждам, че ненапразно те мислех за добър воин, Ивайло, справи се много добре в битката.

          -Благодаря, но дойдохме не за поздравления, а за отговор.-каза Ивайло.

          -Ето го моя отговор.Чуйте ме всички. 40 от нашите воини, които нямат жени, отиват с тях, заедно със шамана ни! Това е моята дума! - каза Вожда.

          -Благодарим, вожде,  все пак сте добър човек. Предлагам да забравим първата ни среща.-каза Ники с усмивка.

          -Има само едно условие. Да им намерите подслон и храна. - каза Вожда.

          -Вече е готово. - каза Ники.

          -Ние обаче ще трябва да се връщаме, преди да разберат за загубата на хората си. Затова няма да може да ви гостуваме, за което се извинявам. - каза Ники.

          -Доведи хората.

          Тогава всички видяха воините.Те не бяха неженени, те бяха най-добрите войни на племето. Пред тях излезе шамана. Никой не успя да го познае. Той бе с доста впечатляващ вид, не много висок. Ники и Иван се усмихнаха, те знаеха, че шансовете им се подобряват. В този момент звънна радиостанцията на Иван:

          -Брат ти иска да те чуе. Ето ти директна връзка. - каза Борис.

          -Ало, брат. Вече съм добре, мога да се върна. Да ви трябва нещо? - каза Илия.

          -Тръгни след една седмица. Първо се срещни с всички лидери на държави и им обясни положението, за да пратят войска. Другото е - трябват ни още двама човека. И тонколони и пиратки, мисля да направим война срещу онези, но повече звукова.

          -Знам за двама идеални за тази работа, ще ги взема. - каза Илия. -След една седмица идвам да си взема реванш с тези говеда. Чао от мен.

          -Чао. Благодаря, Борисе! - каза Иван.

          -Да тръгваме, воини! - каза Ники.

          -Кирчев, тръгваме, така им казах. - каза Ники.

          -Идеално, ще ги настаним в гаража. - каза Иван.

          Изминаха половината път, когато отново попаднаха на отряд свръх хора, но бе само от трима.

          -Тези са мои! - каза Ивайло.

          -Трябва да не останат живи и аз отивам. - каза Ники.

          -Ние продължаваме. Успех! - каза Иван.

          Ивайло и Ники ги подгониха. Хванаха ги и ги плениха. Решиха да не ги убиват. Поведоха ги към една яма. Хвърлиха ги там и я затвориха с решетка.

После се върнаха в лагера.

          През това време Илия водеше диалог с трима световни лидери. Единият на Русия, другият на САЩ и третият на Германия.

          -Този човек иска да унищожи и малкото ни познат свят, трябват ми хора, за да го спрем. Освен това, спрете войната, само ще помогнете в унищожението! - каза Илия.

          -Ще помислим, но нещо ми звучи нелогично динозаври. - каза лидера на САЩ

          -Има ги и то достатъчно. - каза Илия.

          -Дори така да е, защо да пращаме хора, щом там вече има? - каза лидера на САЩ.

          -Защото ни трябват, за да го спрем. - каза Илия раздразнен.

          -И после тези хора, ако не се завърнат? - каза лидера на САЩ.

          -Риск е, но това е единствения вариант. Иначе светът изчезва. - каза Илия.

          -Добре, сега да ти обясня, момче. Няма динозаври, всички са изчезнали преди 65 милиона години. Никой не би ти повярвал, че има. А ти искаш хора, за да унищожиш нещо, което не съществува! Аз нямам какво повече да кажа. Аз няма да ви дам! Войната ще спрем до седмица. Довиждане. - каза лидерът на САЩ.

          -Ще видиш ти, като се върна - каза си на ум Илия.

          -Аз съм на същото мнение. - каза лидерът на Германия.

          -Ще ти дам десет човека, но повече не става. - каза лидерът на Русия и излезе.

          -Ще видите и тримата. - каза си на ум Илия.

          В лагера:

          -Чуйте всички! Мисля да нападнем нещата на Чък и да ги унищожим. Ще започнем с неговия АЕЦ, за да няма енергия да прави нови същества. После ще ги нападнем с всички налични войни. Това трябва да стане скоро! Предупреждавам, че не всички ще се върнем живи и здрави, но това е цената. - каза Ники.

          -Чудя се само едно: когато убиваме хора, които работят за някой зъл. С какво се различаваме от злия?! Защо все се избиваме, едни защото работят на грешното място в грешното време, другите за да спасят остатъка от света. Дали ставаме по-различни от тях или просто сами мислим, че сме... но участваме в такива организации заради убиването. А дали сме много различни от тях?! - каза Иван замислен.

          -Ето го моят отговор: Да, по-различни сме. Ние опитваме да опазим света, а те да го разрушат; това е разликата. Останалото са ресурси за постигането му, вярно не най-добрите, но какво да се прави... такъв е животът. - каза Катя.

          -Дано да е така... - каза замислен Иван.

          -Хора, Илия се обажда, ето директна връзка. - каза Борис.

          -Ало, взех пиратки, потеглям утре, водя със себе си двама човека, но ще е изненада кои са. Аз се оправих, взех и аудио техника, защото сме малко хора, но така ще ги заблудим. След срещи с лидерите имам десет руснака и нищо повече. Войната ще спрат, но те подкрепят Чък или се правят на слепи. Чао, че се подготвям за тръгване.

          -Това не е добре, имаме малко хора, а много противници. - каза Иван.

          -Затова пък сме най-добрите хора. - каза Ники

          -Взривиха гаража ни току-що. Няма пострадали, воините още не са там и са се разминали. Това ми съобщи Гошо току-що.

          -Останало ли е нещо? - каза Иван.

          -Една кола, мотор и три картечници.

          -Да взимат всичко и да идват. - каза Иван.

          -Сега сме на старомодния начин на придвижване. - каза Ники с усмивка.

          -Добре, трима с мен да спрем АЕЦ-а, останалите на разузнаване и трима да пазят лагера.

          -Аз ще пазя лагера. - каза Ники.

          -Ти?-каза с насмешка Иван.

          -И аз почивам понякога. - каза усмихнат Ники.         

          -Аз също ще остана в лагера. - каза Йоанна.

          -Тръгвам с теб към АЕЦ-а. - каза Ивайло.

          -И аз идвам. - каза Иво полицая.

          -И аз идвам. - каза Емо.

          -Всички на работа! - каза Иван.

          В лагера останаха Ники, Йоанна и Катя.

          -Разкажи нещо за себе си, откога познаваш Иван?-попита Катя, Ники.

          -Еми преди години, мисля че през 2009 бе, когато се запознах с него. За себе си какво да кажа. Неженен съм. Иначе имах приятелка, но тя замина с друг, оттогава не си мисля за друга жена и не мога да се хвана с никоя. А ти откога го познаваш?-каза Ники.

          -От над десет години. А какво стана с жената, която си обичал? Виждате ли се? - каза Катя.

          -Не се виждаме с нея, отиде в чужбина и повече не съм я виждал, никога не се обади, нито писмо ми е писала...-каза Ники.

          -Ясно. А оттогава не си ли се влюбвал?-каза Катя.

          -Да, но не посмях да направя следващата крачка и да я попитам за съвместен живот.-каза Ники.    

          -Но защо? Не всички жени са лоши, дори напротив.-каза Катя.

          -Да, но когато веднъж те наранят, трудно се преживява. -каза Ники.

          -Така е, и все пак.-каза Катя.

          -Не всеки го преживява... А ти имаш ли си гадже? -каза Ники.   

          -Не, не мога да си намеря подходящ.-каза Катя.

          -Това не винаги е добре, аз се влюбих в Мария, но някак си не искам да я питам засега. Защото още веднъж ако стане така, не бих го преживял.-каза Ники.

          -Не знаех, че воин като теб е толкова чувствителен.-каза Катя.

          -Всеки има чувства..., дори аз.-каза Ники.

          -Така е и все пак е странно.-каза Катя.

          -Време е за смяна. Ти или аз ще сме на радиото?-каза Ники.

          -Аз.-каза Катя. И отиде да смени Йоанна.

          -Оф, скучно е на това радио.-каза Йоанна

          -Ти откога познаваш Иван?-каза Ники.

          -Откакто сме родени.-каза тя.

          -Ясно. Ти обичаш ли някого, че с Катя затова си говорехме и не ми се сменя темата.-каза Ники

          -Да, и го обичам много.-каза Йоанна.

          -Кой е той?-каза Ники.

          -Чудя се дали да ти кажа.-каза Йоанна.       

-Защо се чудиш?-каза Ники, гледайки я със зелените си очи.

          -Е, добре де, ще ти кажа.-каза, тя усмихвайки се.- Обичам Емо, но не съм му казала.

          -Затова ли винаги си притеснена за него?-каза Ники.

          -Да, много ми е притеснено за него, затова и дойдох тук.-каза тя.

          -Разбирам те...-каза той с въздишка.

          -Какво ти е? Изглежда нещо те притеснява.-каза тя.

          -Да, спомените ми...-каза той.

          -Какво лошо има?-каза тя

          -Стари спомени за жена...-каза той

          -Наранила ли те е?-каза тя.

          -Да, точка по този въпрос. А защо не кажеш на Емо?-каза Ники.

          -Защото ме е страх.-каза тя.

          -Ясно, мога да опитам да помогна?-каза той.

          -Страх ме е за него и не мога да го оставя сам.-каза тя.

-Може би си права, и аз се влюбих в Мария, но не мога да й го кажа. Просто сме си едни будали.-каза Ники.

          -Аз бих ти помогнала да й го кажеш.-каза Йоанна.

          -Аз на теб също, да кажеш на Емо.-каза Ники.

          В същото време при АЕЦ-а.

          -Трябва да спрем работата му, без никакви жертви. Не убивайте истински хора, всичко друго може.-каза Иван.

          -Добре, да побързаме!-каза Ивайло.

          -Внимавайте да не пострадаме.-каза Иво полицая.-Тук нещо не ми харесва. Някак си е прекалено тихо.  

          -Влизаме ... Сега!-каза Иван.

          Те влязоха в двора и стигнаха до входа. Вратата бе голяма и стъклена. Отвориха я и влязоха в сградата. Там имаше двама души охрана.

          -Стойте или ще стрелям!-каза охранителят, но бе отнесен от стрела и закован за стената.

          Вторият се предаде сам. Те продължиха, като оставиха Иво полицая за охрана. Стигнаха до командния пулт.

          -Спрете реактора до десет минути или ви избиваме!-каза Ивайло.

          -Не можем толкова бързо, ще гръмне.-каза единият работник.

          -Колко време ви трябва?-каза Ивайло.

          -Петнадсет минути.         

          -Работи по въпроса да спре!

          -Работя!      

          -Колко охрана имате?

          -Десет човека, плюс двамата в преддверието, значи дванадесет.

          -Натисни паник бутона, за да дойдат.

          -Ти си луд..., ще ви убият.

          -Нека да дойдат, това е идеята. За да ги пленим.

          -Идват вече. Бог да ви е на помощ.    

          Тогава се появиха десетина въоръжени души.

          -Не мърдай и се предай!-казаха те.

          -Не съм сам.- каза Ивайло и изстреля две стрели.

          -Мъртъв си! А къде са другите ти приятелчета?

          -Там.- каза Йвало

          Те се обърнах и Ивайло рани още двама. Но един от охранителите го простреля в крака, докато падаше ранен.

          -Лоша работа.-каза Ивайло. И започна да превързва раната си.

           Тогава се появиха Иван и Иво полицая. Те изкараха пищовите и поразиха врага от упор.

          -Добре ли си?-каза Иван.

          -Мога да мърдам, значи съм жив!-каза Ивайло.

          -Добре, спряха реактора. Хайде всички хора извън АЕЦ-а, вече не работите за Чък, вече сте свободни, може да ви превозим до Азия или Европа, ако не, може заедно да се опълчим срещу него и изчадията му!-каза Иван.

          -Ще останем да ви помагаме, нашите семейства са при него, трябва да ги освободим. Ние имаме една кауза, да спрем Чък, това е целта ни сега!

          -Съгласен съм с теб.-каза Ивайло.- Време е да се покаже на този идиот, че не е господар на света.

          -Да се махаме, реакторът е спрян.-каза работникът.

          -Не, първо ще унищожа пулта, за да не бъде пуснат!-каза Иво полицая и го взриви с малък С4 експлозив.

          -Да се махаме вече, ще ви настаним в едно селце. Когато ни потрябвате ще ви викаме. Нещо да питате?

          -Не.

          Те оставиха работниците в селото на местните. Оттам продължиха към лагера. Когато пристигнаха, Ники ги чакаше с цигара в ръка и радиостанция в другата.

          -Две лоши новини.-каза Ники.

          -Какво?-каза Иван.

          -Взривеният гараж бе и склад за боеприпаси, ако не помниш. Амунициите ни са много малко, ако трябва да съм точен- всичко е около 1-2 пълнителя за всеки автомат.

          -А коя е втората?-попита Иво полицая.

          -Илия е тръгнал и не е взел амуниции.-каза Ники.

          -А добра да има?-каза Ивайло.

          -Да, разузнавачите вече знаят местоположението на всички надземни сгради. И всички са добре. Доколкото виждам, си ранен, влизай да те прегледа Емо.

          Ивайло влезе и Емо започна да преглежда раната, да я промива и превързва.

          -Сега към деловата част. Брат ти води дванадесет човека, всички са въоръжени, но имат по около два-три пълнителя. И както се казва, битката и без това бе неравна, но сега става още по-зле за нас.-каза Ники.

          -Кога пристига брат ми?

          -Утре сутрин.

          -Къде са всички?

          -На разузнаване, ще се върнат довечера, предлагам да си починете, аз ще пазя.

          -Още нещо, ти нали не пушеше?

          -Първа в живота ми е, казват че когато си нервен, помагат, но тази не помага.-каза Ники.

          -Аз ще поспя, че вече се изморих и аз.-каза Иван.

          -Разбирам те, аз спах два часа.-каза Ники.- Ще отида да направя разни оръжия, защото тези са в недостиг.-каза Ники.

          -Ти какво не можеш бре? А какви оръжия?-каза Иван.

          -Оръжията са за да служат на човек, затова човек ги прави, а те му помагат. Тъй, че ако не мога да правя оръжия, значи те не могат да ми служат, следователно аз не съм воин. Оттам следва, че съм просто някакво човече. Оттам излиза, че просто съм дошъл да се доказвам, а не мога нищо. Ще правя тези оръжия, които са били първите използвани от човека.-каза Ники.

          -А защо изобщо сме тук още се чудя.-каза Иван.   

          -За да сме добри момчета в лоша страна. В крайна сметка, не само ние знаем за Чък, просто ние сме единствените, на които им пука за този свят. Но за да го спасим избиваме хора, което е против закона. Както се казва, сега ще има мир, само да умрат няколко милиона човека. Преди всеки мир има война..., а след всеки мир нова и отново война. Това сме ние, хората.-каза Ники.

          -Трябва да го спрем, иначе пак не става. Все се избиваме, поне да имаше смисъл, а то няма.-каза Иван замислен.

          -Една идея, че забравих да ти я кажа, вероятно и ти си се сетил, но все пак. Щом тези същества имат слаби кокали, ако намерим резонансната честота на костите им, ще можем да ги победим без бой.-каза Ники.

          -Бях забравил тази идея, но ще ни трябват няколко за тестове. Ще трябва да хванем няколко и да пробваме.-каза Иван.

          -Още нещо...-тръгна да казва Ники, но...      

          Тогава излязоха Йоанна, Катя и Гошо.

          -Какво, Ники?-каза Иван.

          -Нищо, замислих се нещо.-каза Ники, чудейки се как да каже на Иван,че Йоанна обича Емо.

          -Здравейте. Какво става при вас.-посрещна ги Иван с усмивка.

          -Добре сме!-отвърна му Йоанна.

          -Все още има шанс да оцелеем. Ивайло е добре. Ще се оправи до няколко дни.-каза Гошо.

          -Ще отидем да помогнем на Гошо, да набере билки. Ще дойдете ли?-каза Катя.

          -Не, ще почивам.-каза Иван.

          -Аз имам друга работа. Ще търся други неща.-каза Ники.

          В същото време при Чък.

          -Искам да намерите тези хора. Да ги унищожите, нищо да не остане от тях. Разбрахте ли ме! - крещеше от яд Чък.- Какво стана с новите попълнения?

          -Имаме тридесет готови.-каза Хук.

          -Как се представят?-каза Чък.

          -Нямат равни с нищо на тази планета! Мен ме бият със завързани очи!-каза Хук много възбуден.

          -Това е добре, ще ги видим тогава онези. Кога ще може да ги пуснем в действие.-каза Чък         

          -Още утре, днес са претоварени. Армията е в пълна готовност само казвате и ги премазваме!-каза Хук.

          -Утре ги пускаме на разузнаване, до седмица помитаме онези!-каза Чък много доволен от работата на хората си.

          -Разбрано. Вие ще сте петият човек, когото ще могат да наричат „Генералисимо” в историята на света.-каза Хук.

          -Благодаря, капитане!-каза Чък.