Тя ли е или не е?! Призрак от миналото или моята вечна богиня?!
Забързаните токчета отекваха в празния коридор както спомените за отминалите дни в главата ми. Напрягах зрението си в сумрака, а в съзнанието ми изплуваше мътният образ на моята най-голяма и гореща любов!
Токчета спряха и чак тогава се осъзнах!
Пред мен стоеше жена, в чиито очи отдавна бяха изгубили момичешкия си блясък. Сега гледах в един празен, безизразен и студен поглед...
И въпреки това пред мен стоеше съвършенството...
Изящна фигура, прекрасна коса и усмивка, загадъчна като нейното минало, от което аз някога бях част! Какъв глупак бях... пропилях любовта и, за да последвам своите дни, пълни с празнота и жени без лица и имена! Ледени ласки топлиха раненото ми сърце през дългите самотни нощи! Сълзи от прах се стичаха по лицето ми, където времето на болка беше оставило своите следи! Дълго време след нашата раздяла я търсих в сънищата си и се молех, когато се събудя, отново да е моя! Без нея... по-мъчително от всичко! Бе ...