Нека да ти разкажа аз...
Имало една девойка 16 годишна, която плачела за любов...
Мислила си е, че има нещо в себе си, което отблъсквало мъжете...
Но не, тя била толкова красива, че човек, който я погледне, се изумявал от красотата ù. Тя била с дълги черни коси, като перата на черния лебед, слаба, с добре изваяно тяло, с очи кафяви като кадифе, устни алено червени.
На нея не ù е било нужно да слага червено червило или спирала, миглите ù били дълги и черни. Тя си имала естествена красота, ръцете ù били толкова нежни, че когато докосне някой, изтръпвал от допира ù.
Тя била богиня, мъжете ги било страх да я обичат, защото красотата ù може да ги изпепели...
Но в един прекрасен ден ù се случило нещастие, всички, които я обичали, решили да я убият. Наранявала ги е, защото всички искали да бъдат в сърцето ù.
Хващат я мъжете, които били безвъзвратно влюбени в нея, и я убиват с камъни, докато вършили това злодеяние с нея, те плачели и умирали от болка...
След като тя умира от болките...
Виждайки, че вече не диша, мъжете са се уплашили, тя била толкова красива, дори мъртва, лицето ù било бяло като сняг, устните ù не били такива червени, а нежно бели, а по очите ù имало влага от сълзите ù. Тя била още по-красива дори мъртва. Тогава са решили да я погребат като богиня в кристален ковчег, с червено копринено одеяло, бяла рокля, дълга до краката ù, с червена връзка на кръста ù, косите ù били сресани нежно. Колкото повече тялото ù изстивало, толкова по-красива ставала тя. Била е погребана в манастира. Всички били облечени в бели костюми, червени вратовръзки и бели рокли.

 Всички ридаели за нея.
Тя е била богинята на любовта...
След нейната смърт всички започнали да обичат по-силно, защото след смъртта ù душата ù се разкъсала на парчета и се настинала в сърцата на убийците ù.

След смъртта си тя се настанила в на хората сърцата.

Така е заживяла любовта между хората.