25 февр. 2007 г., 21:14

Една красива история 

  Проза » Рассказы
2335 0 4
3 мин за четене
Вървейки по трудната пътека на живота, срещаме много хора, но само един от тях ние обичаме със сърцето и душата си, само на един оставяме място в сърцето си, само един наричаме нежно „любими” и само на един оставяме живота си, защото без него ние не можем да живеем, ние само съществуваме.Милион пъти си повтаряме, че го обичаме, но дали е така? Дали не се самозалъгваме, че именно той е човекът, той е нашето второ аз? Но дали това не е само една красива легенда, предавана от уста на уста, а именно, че всеки от нас има сродна душа и тя го допълва до цялото?Не знам дали е така или не, знам само, че много обичах едно момче, а успях само да го нараня. На човек му е трудно да повярва, че любовта наранява, но когато именно ти си човекът, който под маската на влюбен наранява човека, който обича, несъзнателно, тогава много боли.Трудно е да приемеш, че най-красивата приказка в твоя живот е свършила.А всичко беше като магия, но на шега взех, че се влюбих, влюбих се в най-красивите зелени очи на св ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Мотовили Все права защищены

Предложения
: ??:??