25.02.2007 г., 21:14

Една красива история

2.5K 0 4
3 мин за четене

Вървейки по трудната пътека на живота, срещаме много хора, но само един от тях ние обичаме със сърцето и душата си, само на един оставяме място в сърцето си, само един наричаме нежно „любими” и само на един оставяме живота си, защото без него ние не можем да живеем, ние само съществуваме.Милион пъти си повтаряме, че го обичаме, но дали е така? Дали не се самозалъгваме, че именно той е човекът, той е нашето второ аз? Но дали това не е само една красива легенда, предавана от уста на уста, а именно, че всеки от нас има сродна душа и тя го допълва до цялото?Не знам дали е така или не, знам само, че много обичах едно момче, а успях само да го нараня. На човек му е трудно да повярва, че любовта наранява, но когато именно ти си човекът, който под маската на влюбен наранява човека, който обича, несъзнателно, тогава много боли.Трудно е да приемеш, че най-красивата приказка в твоя живот е свършила.А всичко беше като магия, но на шега взех, че се влюбих, влюбих се в най-красивите зелени очи на света и в най-чаровната мъжка усмивка. Но се влюбих още по-дълбоко в човека, който ги притежаваше. Случвало ли ви се е да срещнете точно това, за което сте си мечтали нощем, момчето, което във вашите очи се е превърнало в принца от приказките. Искали ли сте нещо толкова силно, че когато го получите, да се чудите дали не летите, дали не сънувате, дали сте живи или това е просто раят, слязъл на земята.Плакали ли сте от щастие, когато любимият човек ви казва, че изпитва същото, което и вие? На мен ми се случи и ви пожелавам да го изживеете, но да не забравяте, че обичате този човек и искате да сте заедно.Има мигове незабравими, такива, които те карат да изтръпваш и те връщат там, където си бил несъизмеримо щастлив. Сещам се за два момента, които са най-близко до сърцето ми и за които се сещам веднага, щом чуя името на това момче. Трудно е да си представиш, че момче на 18 може да е много романтично и да направи нещо, на пръв поглед, много обикновено, но да те трогне до такава степен, че да те просълзи от щастие. Една разходка в парк до реката, по тъмно, осветена само от луната и един GSM и едни много мили искрени и топли думи, изречени в тъмното. Споменът, как прекосявате един мост заедно, сякаш сте прекосили пътя от предишния към бъдещия, към новия ви съвместен живот. А първата ви целувка, тази, за която и боговете биха ви завидели.А вторият момент, който изниква в съзнанието ми, е този, когато реших да го изненадам с нещо малко - с две патета и една мила и сладка картичка, чийто надпис още си спомням: „Щастлива съм от факта, че те познавам, щастлива съм, че съм с теб и за в бъдеще съм сигурна, че животът ми би бил прекрасен, ако си до мен”.Споменът за това, как любимото момче я взима и я прочита, поглежда те с очи, които едва не са заплакали и с усмивка, която би разтопила и ледовете на Северния и Южния полюс взети заедно. Казва, че няма думи и те прегръща, а прегръдката ви продължава час, час и нещо. Стоите и не правите нищо, гледате само града, който е под вас, защото сте се качили на един паметник , а от там се вижда целият град. Една последна и дълга прегръдка, все едно сте знаели, че повече никога няма да сте пак заедно.Защото съдбата е много жестока и въпреки всичко, на другия ден ние се разделихме… Не съм вярвала, че съдбата толкова много иска хем да сме заедно, хем не. Тя е давала няколко възможности да се съберем с него, но уви… Нищо… А бяхме дори приятели с това момче, но как може да си приятел с човек, който си обичал и още обичаш, човек, с който искаш да бъдеш, но не можеш? Трудно… А после край, обидни думи и мълчание. Нищо повече, край на една история.Тъй като скоро имаш рожден ден, мило (така те наричах някога), искам да ти пожелая цялото щастие на света, бъди жив и здрав. Остани си същия прекрасен човек, но не бъди толкова упорит, защото може да пропуснеш нещо стойностно в този живот. И не на последно място ти желая да откриеш жената, която ще те обича 1 000 000 пъти повече от мен, нека в нейните очи откриеш себе си и нека в сърцето и да има място само за теб!Преследвай мечтите си докрай и бъди истински човек. Обичам те.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Мотовили Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...