Вече знам, че обратното на любовта не е омразата, а страха! Не вярвам в нищо вече. Единственият виновник затова си ти! Ти беше всичко за мен. Вече се страхувам от всичко, което ме води към теб. Дори нежния полъх на вятъра ме плаши, напомня ми за нощите, прекарани с теб. Не вярвам в ничия любов. Не вярвам, че те боли! Сърцето ми разби, а за прошка молиш ти? Как смееш? Да си с мен искаш ти, а не знаеш на какво прилича душата ми след твоята любов!Не, не вярвам в нея, не вярвам, че те боли. Не вярвам в нищо, в което вярвах преди! Сълзите капят и капят... А очите, уморени са, виждаш ли? Уморени от фалш и лъжи. Сърцето ми плаче, крещи и не спира, чуваш ли? Ако можеше да видиш щетите, които нанесе след сбогуването в онзи мрачен ден. Не мога да повторя. Не вярвам, че пак няма да направиш онази грешка. Как да ти вярвам, че ще се промениш и пак да ти прощавам, а да ме нараниш? Ти винаги ще си останеш там. Там, където малко хора имат власт. А ти... Ти беше единствения господар на сърцето ми! А се ...