19.05.2007 г., 15:13 ч.

Една любов 

  Проза
1223 0 1
2 мин за четене

Вече знам, че обратното на любовта не е омразата, а страха! Не вярвам в нищо вече. Единственият виновник затова си ти! Ти беше всичко за мен. Вече се страхувам от всичко, което ме води към теб. Дори нежния полъх на вятъра ме плаши, напомня ми за нощите, прекарани с теб. Не вярвам в ничия любов. Не вярвам, че те боли! Сърцето ми разби, а за прошка молиш ти? Как смееш? Да си с мен искаш ти, а не знаеш на какво прилича душата ми след твоята любов!Не, не вярвам в нея, не вярвам, че те боли. Не вярвам в нищо, в което вярвах преди! Сълзите капят и капят... А очите, уморени са, виждаш ли? Уморени от фалш и лъжи. Сърцето ми плаче, крещи и не спира, чуваш ли? Ако можеше да видиш щетите, които нанесе след сбогуването в онзи мрачен ден. Не мога да повторя. Не вярвам, че пак няма да направиш онази грешка. Как да ти вярвам, че ще се промениш и пак да ти прощавам, а да ме нараниш? Ти винаги ще си останеш там. Там, където малко хора имат власт. А ти... Ти беше единствения господар на сърцето ми! А сега... Сега хиляди парчета от сърцето си събирам, но така и до ден днешен някои без теб не намирам! Толкова те молих, плаках, макар и тайно... страдах! Очите... те всичко издават, не успях да скрия болката си. Но ти дори не се трогна! Винаги съм страдала от любов. Винаги е било така и винаги ще бъде! Ти беше всичко за мен. Доказвах ти го всеки божи ден, помниш ли? Кой каза, че времето лекува? Не, мен не излекува. Още боли. Не мога повече, уморих се да страдам! Нямам сили за нищо вече. Не вярвам в нищо вече! Хиляди жени в живота ти има, но ти така и не разбра, че съм различна. Аз мога да обичам така, както никога никой не си чувал да може! Беше ми слабост... и още си! Времето не излекува раните. Сърцето още кърви, още бие за теб! Винаги ще имаш място в него, защото ти си онова, без което аз не мога! Ти, моята любов. Сгреших, ти си моят живот. А може би всичко?Страхувам се от любовта. Вярвай ми ти, ужасно боли! Не мога да се боря. Знаеш ли ти... вечно ще те чакам... Казах ти го и преди, помниш ли? Вярвай ми, единствен си ти! Но се върни, когато осъзнаеш грешката си! Върни се, когато се научиш да обичаш и да държиш на човека до теб! Аз ще те чакам. Време, колкото искаш. Цял живот дори! Казвам ти отново... Обичам те... ужасно много... не знаеш колко много!

Roshla®

© Гинка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мило скорпионче,това за което пишеш ми се случва в момента,а виж на колко века съм...Горе главата и гледай ведро на живота-той тепърва ти предстои!!!
Предложения
: ??:??