Бях съвсем близо и видях как малкото момиче бърка в чантата на едрия мъж с побеляла коса. Момичето, разбира се, беше с мургав цвят на кожата - дете на улицата, парцаливо, рошаво, но с големи, красиво изразителни очи. Точно тази изразителност на очите го издаде, че се опитва да прави нещо нередно. Всички пътници в автобуса го забелязаха и скочиха срещу него, за да го линчуват. В този ранен час, в този кучи студ - всички бяха освирепели, щяха да разкъсат малката гаврошка. Но... Боже, тази история неочаквано стана почти библейска. Мъжът с побелялата коса, който беше жертва на престъпното посегателство, придърпа гаврошката към себе си, бащински постави ръката си на рамото ù, казвайки със спокоен глас: "Тя е с мен!" Очевидно не беше с него - той беше чисто и спретнато облечен, достолепен мъж от старата софийска интелектуална аристокрация, а тя - един истински Хъкълбери Фин, но в момичешки вариант. От притеснение очите ù бяха станали още по-големи, но и още по-красиви, едва забележимо, делик ...