ЕДНА НОВА ГОДИНА
- Хей, Тропанчо, стига си щракал копчетата на лампите! Я върви да си играеш навън! – направи се на строг Киро, бодна едно парче от сланинката и се обърна към събеседниците си. Малчуганът не му обърна внимание, само се изплези зад гърба му и изтича от столовата да търси другарчетата си.
Киро водеше задълбочени разговори още от снощи. С едно техническо прекъсване за кратка почивка и то след като всички други си бяха легнали. Чувстваше се в силата си и никак не се плашеше от Новата година, която едвам чакаше приветственото слово на Първия ръководител за да встъпи в правата си. Заизпраща старата още от есента, когато направи първата преварка. После излезе новото вино, алжирка – ароматно и пивко. Страхотно върви с бахурчето и пържолките, дето му ги дари Гошко, вечна му памет!
- Киро бе, защо няма ток? – откъсна го жена му Пена от сладкия живот. – Как довечера ще гледаме празничната програма по телевизията?
- Добре де, добре – зауспокоява я той. – Иди питай хижаря, може няко ...