Имало едно време едно малко човече, това малко човече се казвало... абе, няма значение как се казвало, важното е, че било малко и било много усмихнато. В този свят, в който то живеело, това не е нашият, няма нищо общо с него... та, този свят бил много... странен, не, не че бил лош, напротив... всъщост не знам какъв е бил, не знам какъв е сега, само знам, че е бил и в момента е, а това човече все още е там, ама… Май всичко оплесках... Та това човече се усмихвало много, било много добро, много искрено. Било такова, защото чуло, че там, в неговия свят, не в нашия, няма нищо общо с него, човечетата не се усмихвали и не били искрени, затова то решило да бъде искрено и да бъде усмихнато, понеже чуло, че това било добро – на всеки му харесват добрините. И така нашият весел герой растял, развивал се и бил усмихнат, искрен и... да... Само че, на нашия малък оловен войник (не че бил оловен, но ми харесва, символизира нещо друго, което е от нашия свят и което аз не бих схванал, но вие бихте могли... предполагам...) нещо му куцало, нека се изразя малко по-прилично – нещо го притеснявало (правя го, понеже в нашия свят е много важно нещата, които правим, да се харесват на другите, ако ли не, значи нищо не правим) притеснявал го фактът, че въпреки усмивките, въпреки искреността, останалите човечета го игнорирали, да... точно, игнорирали го, но прилично – с усмивка, те се усмихвали и го игнорирали, да не страда и да се направи на разсеян, за да може всичко да мине по ноти. Но не всички го игнорирали, имало и човечета, които се държали мило, преди да му се изплюят в лицето. Абе общо взето, нашият герой, който не е от този свят и няма нищо общо с тукашните, си живяло безгрижно. Само че един ден човечето решило, то не го било решило същия ден, но точно в този ден си казало да почне да действа по въпроса... И то почнало, станало мило, спестявало лошите неща, не точно лошите, нещата които го дразнят, нещата, които го притесняват и виж ти, започнало да бъде харесвано, започнало да бъде търсено, искано за компания, дори момичетата, които преди това не му говорили, защото бил прекалено странен, започнали да го канят на сок в близката сладкарница (ама там не ù викат сладкарница, а млекарница, защо ли... защото така искам!)  Всички били много щастливи, освен... тук няма да има „Happy end” или да го слагам? Нали вече всичко е добре, ако нещо се обърка, някой може да страда? Да, ама не, там в онзи свят, където няма нищо общо с нашия, няма филми, в които добрите побеждават, там в страшните филми се разказва как всеки ден загиват по пет човека на улицата; как всеки ден има по едно изнасилване и убийство; как семейства умират  в глад и мизерия, докато други умират от преяждане; там животните не са обгрижвани и добре обслужвани домашни любимци, а са прегладнели песове и мършави котки, които ровят по кофите, докато някой от някое дружество не ги прибере и не ги умъртви в газова камера – за „по-хуманно”; там дават как разбиват стената ти, за да ти откраднат 3 буркана с компот и те е страх да кажеш на някой, защото на никой не му пука, а ако се опиташ да направиш нещо или да се защитиш, те убиват или пребиват – такива са филмите в света на онова човече, но тези филми са там, вие не ги гледате, за вас няма значение... Какво стана с човечето ли? Ами той реши, че не може повече да живее по този начин в лъжи и лицемерие и се върна отново на предишната си идеология, само дето вече не се усмихва...