Някъде в мрака лежеше едно бедно изстрадало сърце, студът пронизваше душата му, някъде в черната гора. Всяко едно кътче беше мрачно, само луната осветяваше нещастното му младо сърце. Мракът ставаше все по-плътен, ситен снежец започна да вали. Кукувицата пееше своята мрачна песен и предвещаваше нещо, което за някои е самият край, а за него - истинското спасение.
Чакалите някъде там, в същия този мрак, долавяха мириса на кръв, спотайваха се и чакаха съдбовният момент да настъпи – да разкъсат и малкото останало от бедната му душа.
Вятърът жестоко прониза дълбоката му рана. Черни облаци обсипаха небето.
Студът навън смрази по лицето му малките, кристални капки, бликащи от очите. И в тази мрачна и студена нощ, единствено блещукащите звезди се бореха заедно с него.
И ето я там, появи се тя – тайнствената жена с черна качулка и сърп в ръка. Всичко около него остана в тишина. Чакалите се облизваха и знаеха, че ще дойде и техният момент, но се скриха в мрака, защото дори и те се страхуваха от т ...