Слънцето се скрива зад черни облаци, тъмнина настъпва, движат се черни сенки. Траурен облик прикрива нощта, безгласни души бродят в самота.
Едно-единствено "бяло" сърце иска мечтите да докосне.
Вечния си сън сънува, щастие в него бленува.
Луната ярко, величествено блести, за клетите силуети тъжи, за техните откраднати души... в пламък горящ - изгорени.
Едно-единствено сърце - спи, но в миг внезапно се събуди, лунния сън бе прекратен от враг. "Тъжно сърце" - около теб е мрак.
Тръгва по остри бодли, по черна улица върви, водят го черни силуети... по бодлите капят сълзи.
Искат да убият това сърце, в кръв са обляни тези ръце на черни образи, мрачни... за състрадание празни.
Доброто те не познават, искат само да окървавяват.
На всички щастливи лица, да погълнат техните сърца.
"Сърце", около демони си заобиколено, злоба и коварство има прекалено...
Ти беше... едно-единствено, но скоро ще си погребано...
© Александра Николова Все права защищены