Всичко стана така внезапно и неочаквано. Ти нахлу в живота ми, когато най-малко очаквах и исках. Ти промени дните и нощите ми. Накара ме да се замисля за живота си, за любовта. А какво всъщност е тя? Има ли я? Изпитвала ли съм я вече, а ще я изпитам ли в бъдеще? ЛЮБОВ! Преди години наистина вярвах в нея. Обичах до болка, до смърт едно момче, което кълнеше ми се във вечна любов. Момче, което аз винаги ще помня и уважавам. Той е човекът, който ми показа как се обича и какво е любов. Но силният копнеж, който изпитвахме един към друг, породи хорска завист. И така се намериха „доброжелатели", които ни разделиха. Както има една мъдрост: „Когато се обичат двама, все нещо или някой ще ги раздели." Така стана и с нас. Това вече е минало, но болката, която изпитах тогава, ще я помня завинаги и не желая никога вече да я изпитам. Оттогава аз не вярвам в любовта и в мъжете. Не мога да се доверя на никого и да му даря сърцето и душата си. От момента, в който останах сама, аз исках да умра, защото не ...