1 мая 2008 г., 07:01

Едно момче...

1.7K 0 2
2 мин за четене
 

Всичко стана така внезапно и неочаквано. Ти нахлу в живота ми, когато най-малко очаквах и исках. Ти промени дните и нощите ми. Накара ме да се замисля за живота си, за любовта. А какво всъщност е тя? Има ли я? Изпитвала ли съм я вече, а ще я изпитам ли в бъдеще? ЛЮБОВ! Преди години наистина вярвах в нея. Обичах до болка, до смърт едно момче, което кълнеше ми се във вечна любов. Момче, което аз винаги ще помня и уважавам. Той е човекът, който ми показа как се обича и какво е любов. Но силният копнеж, който изпитвахме един към друг, породи хорска завист. И така се намериха „доброжелатели", които ни разделиха. Както има една мъдрост: „Когато се обичат двама, все нещо или някой ще ги раздели."  Така стана и с нас. Това вече е минало, но болката, която изпитах тогава, ще я помня завинаги и не желая никога вече да я изпитам. Оттогава аз не вярвам в любовта и в мъжете. Не мога да се доверя на никого и да му даря сърцето и  душата си. От момента, в който останах сама, аз исках да умра, защото не можех да го виждам и да знам, че вече не сме заедно, затова избягах. Да, това са точните думи. Избягах от него. Защото дори въздуха, който дишах ми миришеше на него. Заминах надалеч в нов и непознат за мен град. Но въпреки, че бях на такова далечно разстояние от него, ми трябваше цяла година, за да го забравя и  изтръгна от сърцето си. Бях сама, но  по-добре сама, отколкото с когото и да е са казали хората. И сега, след почти 2 години се появи ти и ме накара да изпитам пак чувства и трепети, а може би любов?! Но сега аз изпитвам страх. Страх ме е, че ще ме нараниш и ти така, както другият, и този път аз няма да издържа на болката. Затова съм на моменти мила и добра, а на моменти - мнителна и потайна. Искам да съм пак щастлива, да се смея от сърце, както някога, но не знам дали това е възможно да се повтори. Сега стоя и се чудя какво да правя - дали да ти се доверя и да ти покажа и призная напълно чувствата си или да продължавам да се държа така, на моменти влюбена,а в други-студена. Може би трябва и той да ми покаже ясно какво иска, за да взема и аз правилното решение?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...