1.05.2008 г., 7:01

Едно момче...

1.7K 0 2
2 мин за четене
 

Всичко стана така внезапно и неочаквано. Ти нахлу в живота ми, когато най-малко очаквах и исках. Ти промени дните и нощите ми. Накара ме да се замисля за живота си, за любовта. А какво всъщност е тя? Има ли я? Изпитвала ли съм я вече, а ще я изпитам ли в бъдеще? ЛЮБОВ! Преди години наистина вярвах в нея. Обичах до болка, до смърт едно момче, което кълнеше ми се във вечна любов. Момче, което аз винаги ще помня и уважавам. Той е човекът, който ми показа как се обича и какво е любов. Но силният копнеж, който изпитвахме един към друг, породи хорска завист. И така се намериха „доброжелатели", които ни разделиха. Както има една мъдрост: „Когато се обичат двама, все нещо или някой ще ги раздели."  Така стана и с нас. Това вече е минало, но болката, която изпитах тогава, ще я помня завинаги и не желая никога вече да я изпитам. Оттогава аз не вярвам в любовта и в мъжете. Не мога да се доверя на никого и да му даря сърцето и  душата си. От момента, в който останах сама, аз исках да умра, защото не можех да го виждам и да знам, че вече не сме заедно, затова избягах. Да, това са точните думи. Избягах от него. Защото дори въздуха, който дишах ми миришеше на него. Заминах надалеч в нов и непознат за мен град. Но въпреки, че бях на такова далечно разстояние от него, ми трябваше цяла година, за да го забравя и  изтръгна от сърцето си. Бях сама, но  по-добре сама, отколкото с когото и да е са казали хората. И сега, след почти 2 години се появи ти и ме накара да изпитам пак чувства и трепети, а може би любов?! Но сега аз изпитвам страх. Страх ме е, че ще ме нараниш и ти така, както другият, и този път аз няма да издържа на болката. Затова съм на моменти мила и добра, а на моменти - мнителна и потайна. Искам да съм пак щастлива, да се смея от сърце, както някога, но не знам дали това е възможно да се повтори. Сега стоя и се чудя какво да правя - дали да ти се доверя и да ти покажа и призная напълно чувствата си или да продължавам да се държа така, на моменти влюбена,а в други-студена. Може би трябва и той да ми покаже ясно какво иска, за да взема и аз правилното решение?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...