May 1, 2008, 7:01 AM

Едно момче...

  Prose
1.7K 0 2
2 min reading
 

Всичко стана така внезапно и неочаквано. Ти нахлу в живота ми, когато най-малко очаквах и исках. Ти промени дните и нощите ми. Накара ме да се замисля за живота си, за любовта. А какво всъщност е тя? Има ли я? Изпитвала ли съм я вече, а ще я изпитам ли в бъдеще? ЛЮБОВ! Преди години наистина вярвах в нея. Обичах до болка, до смърт едно момче, което кълнеше ми се във вечна любов. Момче, което аз винаги ще помня и уважавам. Той е човекът, който ми показа как се обича и какво е любов. Но силният копнеж, който изпитвахме един към друг, породи хорска завист. И така се намериха „доброжелатели", които ни разделиха. Както има една мъдрост: „Когато се обичат двама, все нещо или някой ще ги раздели."  Така стана и с нас. Това вече е минало, но болката, която изпитах тогава, ще я помня завинаги и не желая никога вече да я изпитам. Оттогава аз не вярвам в любовта и в мъжете. Не мога да се доверя на никого и да му даря сърцето и  душата си. От момента, в който останах сама, аз исках да умра, защото не можех да го виждам и да знам, че вече не сме заедно, затова избягах. Да, това са точните думи. Избягах от него. Защото дори въздуха, който дишах ми миришеше на него. Заминах надалеч в нов и непознат за мен град. Но въпреки, че бях на такова далечно разстояние от него, ми трябваше цяла година, за да го забравя и  изтръгна от сърцето си. Бях сама, но  по-добре сама, отколкото с когото и да е са казали хората. И сега, след почти 2 години се появи ти и ме накара да изпитам пак чувства и трепети, а може би любов?! Но сега аз изпитвам страх. Страх ме е, че ще ме нараниш и ти така, както другият, и този път аз няма да издържа на болката. Затова съм на моменти мила и добра, а на моменти - мнителна и потайна. Искам да съм пак щастлива, да се смея от сърце, както някога, но не знам дали това е възможно да се повтори. Сега стоя и се чудя какво да правя - дали да ти се доверя и да ти покажа и призная напълно чувствата си или да продължавам да се държа така, на моменти влюбена,а в други-студена. Може би трябва и той да ми покаже ясно какво иска, за да взема и аз правилното решение?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...