Едно неизпратено писмо...

"Чудех се как да ти кажа какво чувствам към теб. Можех да ти го кажа в очите, но те са като Слънцето ярки - заслепяват ме и забравям всяка дума. Можех да ти го кажа по телефона, но нежният ти глас ме покосява както буря покосява нежното растение. И реших да излея чувствата си чрез това писмо, макар че думите не могат да опишат силната ми любов. Каквото и да кажа, не ще бъде достатъчно да изкаже поне малка част от всичко, което изпитвам и искам да ти покажа, че чувствам към теб. Може да звучи банално и наивно, но щом не си до мен, сякаш не живея. А щом срещна прекрасния ти поглед и чуя нежния ти глас, сърцето ми започва да пулсира толкова бързо, че имам усещането, че ще се пръсне. Толкова много искам да те прегърна и да усетя огнения ти допир, парещите ти устни и да чуя думите "Обичам те!". Единствено това искам от теб - да отвърнеш на искрената ми обич със същите силни и омайващи чувства. Искам да ти кажа само това - Обичам те! Ти си единственото момче, което кара сърцето ми да бие бавно и бързо в един и същи момент. Ти си смисъла на моето съществуване!"