Казвам се Гошо. Живея в София. Мама се казва Ани, татко - Николай. Имам по - голяма сестра. Казва се Ния. На есен ще бъда в голямата група на детската градина. През изминалата зима много често боледувах. Кака също. Мама казваше, че има много вируси в детските градини, училищата, в магазините, сред хората и затова толкова често се разболяваме. Тия лоши вируси ги нямало преди, когато мама и татко са били малки. За да се справи човек с тях, трябвало имунната му система да бъде много силна. За да станела много силна, докторите, при които ме водеше мама, е съветваха, че ще е добре през лятото да отидем на чист въздух в някоя планина. Затова, когато дойде лятната ваканция и кака си взе свидетелството от училище, още на другия ден мама и татко ни откараха с колата при баба и дядо, които живеят в малко, китно селце в Странджа планина.

      Сега с кака сме на гости при баба и дядо. Баба се казва Петя, а дядо - Гошо. Тази сутрин се събудих. В къщи е тихо. През прозореца до мене се вижда един голям хълм от планината. Леглото на кака е празно!

      На външната врата ключалката щракна и някой влезе в антрето. Чува се тихото говорене на баба и кака. Аз не изтраях и извиках:

      - Бабо-о! Бабо-о-о!

      Вратата на стаята се отвори и в рамката й застана баба Петя.

      - Какво, баби? Събуди ли се моето момче?

      - Да, бабо!

      - Тогава стани, измий се и ела в кухнята да закусите с кака!

      - Добре, бабо! А, вие, къде бяхте с кака?

      - На магазина да пазарим, баби! Хайде отивай да се миеш!

      - Добре, бабо!

      Когато сме на гости при баба и дядо, баба винаги ни готви любими гозби. Тази сутрин е направила макарони на фурна, които аз много обичам. Докато закусваме, баба ни съобщи новината:

       - След като закусите, се обличаме и ще отидем при дядо ви. Той отиде да нахрани животинките.

       Приближихме до оградата на стопанството. Първо оттам се чу краткотрайния лай на кучето, което бе излязло от колибата си, близо до вратата. Затова, заедно с кака, започнахме да викаме:

       - Дядо-о, дядо-о, ние идваме!

       Дядо се показа от ъгъла на навеса със сено в ръцете и като ни видя много се зарадва:

       - Я, кой дошъл тука? Застанете до вратата докато аз сложа на зайчетата!

       Той сложи сено в хранилките на зайчетата, смъмри кучето да слуша и дойде при вратата. Отвори я, хвана ме с яките си ръце, вдигна ме, целуна ме и ме прегърна с едната си ръка, с другата погали кака по главата и каза:

        - Елате сега, дядовите, да ви запозная с животинките! В този кафез са зайчетата Дългоушко и Хубавелка. В тоя, до тях, са техните пораснали деца. Тая козичка с рогата се казва Рогуша - посочи дядо едната от двете козички, които хрупаха млади листи от клоните в яслата пред тях - а другата се казва Вакла.

        - Защо, дядо, се казват така? - попитах аз.

        - Рогуша се казва така, защото има рога, а другата защото няма рога се казва Вакла.

        Спряхме пред кокошарника. Дядо посочи петела с искрящите цветни пера и каза:

         - Тоя красавец се казва Безстрашко. Не можем да влезем при кокошчиците, защото той скача да ги брани и налита да кълве. Затова съм го кръстил Безстрашко.

          В малко, заградено пространство до кокошарника се разхождаше гордо квачка, след която тичаха малки, пухкави пиленца.

          - Квачката се казва Качулатка! - каза дядо. - Скоро излюпи мъниците, затова са отделени на спокойствие. А, сега ще ви запозная с пазителката на зърното в навеса!

          Той отвори вратата на навеса и към него веднага се затича черна котка с бяло петно на гърдите и бели лапички. Тя започна да се гали по краката на дядо и да мяука, сякаш искаше да му каже: ,,Виж какво съм направила снощи!"

          - Браво, Мацуранке, пак си хванала мишлета на твоите котенца! - похвали е той.

          В единия ъгъл на навеса, до сеното, три котенца, шарени като майка си, подскачаха около мишлетата, които тя им беше хванала и тренираха своите ловни умения.

          Дядо затвори вратата на навеса и Мацурана веднага се шмугна през котешката вратичка на нея, за да отиде при своите рожби.

          А сега, деца, да ви запозная с най - добрия приятел на човека!

          Той се обърна към кучешката колиба, която беше близо до вратата на стопанството. До нея седеше на задните си лапи голямото куче:

          - Това е Пирин! Скоро ще навърши годинка. Тука е пазач, а като дойде есента заедно ще ходим на лов.

          Дядо приближи до Пирин, хвана ме само с едната си ръка, а с другата се тупна по гърдите и изкомандва:

          - Пирин, хоп горе!

          Той се изправи и опря предните си лапи на гърдите му, като го близна по ръката. Близна и мен по ръката. Аз се дръпнах, но дядо ме успокои:

          - Няма страшно, дядовото, Пирин е добро и обучено куче. Мирен долу! - изкомандва го пак дядо. Пирин застана до колибата и седна на задните си лапи.

          - Защо, дядо се казва Пирин, нали живее в Странджа планина? - попитах аз.

          - Защото, дядовото, баща му е порода ,,Немска овчарка" и е планински спасител в Пирин планина.

          Дядо отвори вратата на стопанството, пусна да минат кака и баба, които вървяха през цялото време след нас, тогава пусна и мен на земята и каза:

           - Хайде сега да си ходим в къщи!

           - Дядо, - нацупих устни аз - искам с нас да вземем и Пирин!

           - Не може, дядовото! Пирин ще спи тука, за да пази стопанството, като съмне, аз ще дойда да го взема и ще отидем всички на разходка край реката!

           На другия ден баба ни събуди рано сутринта. Дядо беше станал отдавна и пиеше кафе в кухнята. Баба сложи закуска на масата и тъкмо седнахме да закусваме, отвън се чу бибитка на кола.

           - Това е братовчеда Мишо! - каза дядо. - Вие закусвайте и се приготвяйте, а аз ще отида да го видя и да му кажа, че скоро и ний ще сме готови.

           Той излезе. Върна се скоро и каза:

          - Дядо Мишо, баба Нина и двете им внучки ни чакат! Хайде да тръгваме! Нали багажа е готов? - обърна се дядо към баба.

          - Готов е! - отвърна му тя.

          - Дядо, ами Пирин кога ще го вземем? - попитах разтревожен аз.

          - Спокойно, дядовото! Пирин още сутринта съм го взел и сега ни чака в колата.

          - Браво! - изръкопляскахме радостно с кака за добрата новина.

          Пристигнахме на реката. Разтоварихме багажа край малко заливче със ситен речен пясък. Дядо първо ни запозна с дядо Мишо, баба Нина и техните внучки Мими и Нинка. Те ни се падаха трети братовчедки и бяха на възрастта на моята кака. После събрахме съчки за да запалим огън. След като огънят се разгоря, дядо Мишо и моят дядо взеха въдици и се приготвиха да отидат за риба по реката. Тогава баба попита моя дядо:

          - Гошо, ами аз какво ще правя, като освен децата, при мен оставяш кучето?

          - Бъди спокойна! - успокои е дядо. - Пирин съм го вързал на свободен повод. Когато иска да потича, да тича, когато ти решиш, че трябва да е вързан и да слуша, викаш го на име. Той веднага ще дойде и сам ще си мушне главата в повода, който ти ще му подадеш. Знаеш, че е добре обучен и няма да имаш проблеми!

           Фигурите на двамата дядовци изчезнаха по пътеката обрасла с ракита. Скоро огънят се разгоря добре и тогава баба Петя сложи да вари боб в гърне на него.

           Слънцето се издигна и напече. Стана горещо. Тогава баба извади от багажника на дядовата кола плажен дюшек и детски спасителен пояс и даде разрешение да се къпем в заливчето на реката. Щом започнахме да се плискаме и нададохме детска глъч, изневиделица се появи Пирин. Скочи във водата, започна да плува около нас и да прилайва. Каките плуваха с плажния дюшек, а аз бях с детския спасителен пояс. В един момент Пирин захапа дюшека за единия край и го затегли към брега, но кака ми му се скара и той пусна дюшека. Скоро баба Петя ни извика да излезем от водата и да отидем да се нагреем на огъня. Каките оставиха дюшека на брега и хукнаха към огъня. Пирин ги последва. Аз видях, че мога да се кача на дюшека и да поплувам с него. Качих се и се отблъснах от брега. Много скоро разбрах грешката! Гребях с ръце, но не можех да го обърна обратно за да доплувам до брега. След малко течението ме подхвана и аз заплувах по реката. Изплаших се. Заплаках викайки баба. В тоя момент видях Пирин. Той тичаше с все сила по брега. Щом се изравни с мен и дюшека, скочи в реката. Доплува, хвана със зъби единия край на дюшека и заплува към брега. Когато доплува, там вече бяха баба Петя, баба Нина и трите ми каки. Баба ме хвана за ръцете, повдигна ме и ме прегърна с думите:

         - Непослушко, искара ми акъла!

         Пирин отръска водата от козината си и тогава получи благодарността на баба Петя. Тя го погали по главата с думите:

         - Браво на баба, героят!

         Той отвърна с благодарен поглед за ласките и за думите й.

         Бобът къкреше на огъня и от капачето на гърнето излизаше тънка струйка пара. Пирин и ние децата бяхме насядали около огъня. По пътека сред ракитака се появиха дядовците. Пръв вървеше дядо Мишо, след него моят дядо, който носеше в едната си ръка кофичка пълна с риба. Когато той дойде при нас попита баба:

         - Какво става? Всичко в ред ли е?

         - В ред е! От всички най - много слушаше Пирин! - и тя му разказа от иглата до конеца какво се беше случило докато те бяха за риба.

         След като изслуша баба, дядо дойде при мен, хвана ме с яките си ръце и ме повдигна. Прегърна ме и тихо ме попита:

         - Вярно ли е това, дядовото?

         - Да, дядо! - отговорих тихо аз.

         - Така се става мъж, момчето ми, но докато пораснеш, трябва да слушаш мама и татко, баба и дядо когато те съветват!

         - Добре, дядо! - съгласих се аз с дядовите заръки.

         Той ме целуна по бузката и ме остави на земята. После каза на баба:

         - Хайде слагай да похапнем бобена чорбица и да се прибираме, че довечера да ни наготвиш рибена чорба!

         - Това е най - лесната работа! - отговори му баба развеселена.

         Прибрахме се на свечеряване. Толкова бях уморен, че когато легнах на леглото и баба ме зави с одеялце, съм заспал веднага.

         Събудих се на другия ден. След закуска се приготвихме и отидохме при стопанството на дядо. Пирин щом ни видя започна да върти весело опашка и да скимти приятелски. Помогнахме на дядо да нахрани животинките. След няколко дена ходихме пак на реката. Дядо ме взе с него. Беше ми приготвил малка въдичка. Ловихме заедно риба.

          Така минаваха дните.

          Една сутрин, когато се събудих, видях усмихнатото лице на мама. Бяха пристигнали късно вечерта. Тя ме прегърна, целуна ме и каза:

          - Какви червени бузки е направило моето момче? Значи си заякнало и имунната ти система е станала силна. Хайде да закусвате с кака, че ще си ходим!

          - Мамо, искам да вземем и Пирин с нас!

          - Не може, момчето ми! Той пази на дядо ти стопанството, но ти обещавам, че всяка ваканция ще идваме да го видим!

          - А, може ли да отидем до стопанството да си вземем довиждане?

          - Може! - каза мама. - Ще отидем заедно!

          След закуска всички се качихме на колата при татко и отидохме на дядовото стопанство. Казах довиждане на Дългоушко и Хубавелка, на Рогуша и Вакла, на герестия петел Безстрашко, на квачката Качулатка, на Мацурана и нейните котета и чак накрая казах довиждане на Пирин, като го прегърнах. Той ме лизна по бузката и заскимтя жаловито. Разбираше, че се разделяме за дълго.

            Потеглихме с колата. С кака дълго махахме с ръка на дядо и баба. После кака си седна на мястото, а аз останах на задния прозорец, докато се скриха от погледа ми и последните къщи от селото.

            Преживяното това лято щеше много дълго да го помня!!