6 нояб. 2008 г., 18:34

* * *

Проза

1.1K 0 3

Нощем е най-самотно и тихо. Тогава най-лесно се плаче. Тогава най-много ми липсваш. Тогава спомените са най-болезнени. Тогава най-трудно се диша. Тогава най-често се моля. Тогава най-малко се спи. Тогава времето минава най-бавно. Тогава отговорите са най-неясни. Тогава най-силно те обичам. Тогава самотата е най-жестока. Тогава болката е най-яростна. Тогава съзнанието ми е най-изстрадало. Тогава животът е най-безсмислен. Тогава нуждата ми от теб е най-крещяща. Тогава звездите са най-студени и враждебни. Тогава денят изглежда най-далечен. Не че той носи някаква промяна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

lud_kupon (Марина Петкова)

Аз също я обичам много,именно защото е тихо,красиво и се плаче най-лесно.Но понякога е страшно да си сам в най-красивото време от деня...

2008-11-09T18:11:12+02:00
The_Crimson_King (Михаил Костов)

В нощта единственото, което има значение, е вътрешният ни свят. Което е хубаво, защото само в своята собствена вселена човек може да бъде бог. Всичко което си написала е вярно, но аз все пак обичам нощта точно защото: "Тогава най-лесно се плаче... Тогава най-често се моля."

2008-11-09T01:46:05+02:00
меланхолик (Йордан Серафимов)

да... защото Болката ни сграбчва нощем. Всяка болка е най-силна тогава. Поздрав, рядко нещо само в един абзац може да ме докосне така.

2008-11-07T03:26:34+02:00