lud_kupon (Марина Петкова)
32 60
6.11.2008 г., 18:34 ч.

* * * 

  Проза
838 0 3

Нощем е най-самотно и тихо. Тогава най-лесно се плаче. Тогава най-много ми липсваш. Тогава спомените са най-болезнени. Тогава най-трудно се диша. Тогава най-често се моля. Тогава най-малко се спи. Тогава времето минава най-бавно. Тогава отговорите са най-неясни. Тогава най-силно те обичам. Тогава самотата е най-жестока. Тогава болката е най-яростна. Тогава съзнанието ми е най-изстрадало. Тогава животът е най-безсмислен. Тогава нуждата ми от теб е най-крещяща. Тогава звездите са най-студени и враждебни. Тогава денят изглежда най-далечен. Не че той носи някаква промяна...

© Марина Петкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз също я обичам много,именно защото е тихо,красиво и се плаче най-лесно.Но понякога е страшно да си сам в най-красивото време от деня...
  • В нощта единственото, което има значение, е вътрешният ни свят. Което е хубаво, защото само в своята собствена вселена човек може да бъде бог. Всичко което си написала е вярно, но аз все пак обичам нощта точно защото: "Тогава най-лесно се плаче... Тогава най-често се моля."
  • да... защото Болката ни сграбчва нощем. Всяка болка е най-силна тогава. Поздрав, рядко нещо само в един абзац може да ме докосне така.
Предложения
: ??:??