2 янв. 2025 г., 13:26

 Ежедневки (140 и 141 част)

506 1 8

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

Ежедневки 140

 

1. Маскирах се, като балатум... и ме опънаха на пода...

2. Дяволът е жена... знам го, защото ми е тъща...

3. Лягам винаги гол до жената... дори да не е и моята...

4. За Коледа подарих на жената точилка... а в Новогодишната вечер тя ме сурвака с нея...

5. Простотията ми е гражданин на света... не признава граници...

6. Вдъхновението ми расте най-много... когато Музата ми е гола...

 

31.12.2024.

 

Ежедневки 141

1. Маскирах се, като жартиери... и накрая украсиха Коледната елха с мен...

2. Нищо не правя... но се получава идеално...

3. Видях се с пари... и разбрах, че имам нужда от очила...

4. Избягах от проблемите си... но те си останаха с мен...

5. Избягах при друга жена... оказа се клонинг на предишната...

6. Получих вдъхновение... но докато изтрезнях, то си отиде...

 

01.01.2025./02.01.2024.

___

ЧНГ

Здраве, Щастие, Обич пожелавам на всички. 

_____

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

следваща част...

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...