16 мая 2024 г., 06:08

 Ежедневки (44 и 45 част)

757 3 19

Произведение от няколко части към първа част

Ежедневки 44

1. Маскирах се, като самоубиец... и умрях от кеф...
2. Не спя с омъжени жени... време за сън не ми оставят...
3. Мога да летя... но само по посоката на гравитацията...
4. Имам готов отговор за всичко... само не разбирам въпросите...
5. Не съм човек на мафията... но тя е пълна с мои хора...
6. Надарен поет съм... но "дарбата" ми е в друга сфера...

30.04.2024.

Ежедневки 45

1. Маскирах се, като сутиен... и сега си търся пълнежа...
2. Не съм принц... но не отказвам на принцеси...
3. Не съм грозен... липсва ми само красивото...
4. За жените съм, като вирус... минимум по седмица ги държа в леглото...
5. Поверил съм сексуалния си живот на сигурни ръце... моите...
6. Майстор съм на шпакловката... де да беше и с поезията така...

30.04.2024.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

следваща част...

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мо'го е дълго и обстойно, не става 🤣
    Извън майтапа, имам няколко правила, които следвам, когато ги пиша, като сред основните е това, относно размера 🤣😋🤣
    Мерсаж, Мария.
  • Моят принос към доброто настроение и към "Ежедневките" ти: "Редакторът Красимир Тенев ни посъветва, за да не бъдем обвинявани в плагиатство, да преразказваме чуждите произведения със собствени думи. И ние започнахме да преписваме себе си. Преписвачът си е преписвач, пусто да остане!" 😃
  • Ничка, радвам се, че усмихнах и теб, и още няколко човека поне, защото, извън шегата, в сайта има спешна нужда в момента от добро настроение и положителна енергия, като противолек срещу токсичността, която шета напоследък из лабиринта му...
  • Гош😅😅😅

Выбор редактора

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...