Вече редовно след работа  седяхме на сладки приказки, кафе и тортичка.. Разказах й за себе си, кой вятър ме е  довял в Гърция, споделих че нямам приятелка, като истинска приятелка, а не само за секс, включително и за последната си позната преди експеримента, която даже не се е заинтересувала свърши ли проекта или ще продължи години.

Попита ме за Мина. Все ми беше  еднакво дали ще завоалирам или истината, но Мина вече има  Нико, а защо трябва да говоря лошотии за Мина, просто не съм бил в късметлийската й чанта, а Нико може да е..

- Мина  е добро момиче, търсещ дух, то в България като не сме се намерили, та тук ли. Не се избягваме, просто не искаме да се набиваме в очите на фирмата, че като съотечественици кроим нещо. Даже нямам и номера й. Все си мисля, че участието ни в експримента е било именно  такова, да ни настроят един срещу друг и ние настроени срещу останалите, но и тук не успяха .

Стела поклати одобрително глава

- Прав си в случая, разделяй и владей.

                   Чувствахме се  по-близки и открити със Стела, нямаше недомлъвки или  разни подмятания.

- Петро, а ти не ме каниш в къщи, страх ли те е. Интересно ми е , както искаш го изтълкувай, отиваме сега у вас. Защо ли все си мисля, подреден и вежлив човек, а в къщи му как ли е, подредено или разхвърляно. Всеки ще подреди и почисти ако му кажеш, че ще ходиш на гости, а сега да те видя.

- Стела, неудобно ми е, отдавна не съм го правил, страх ме е да не се опънеш на поканата и до тук в добрите ни отношения и колегиалността - притеснено й отговорих

- Така ли, ами опитай де - смееше се тя - Пък да видим, хайде отиваме, ето там е колата ми.

Обикновено подържах  чистичко и подредено, нямаше купища чинии и посуда в мивката, миех ги веднага. Не пушех, проветрено, няма разхвърлени дрехи и обувки.

- Тръгваме тогава, дневник носиш ли си или ще записваш на мобилния - смеех се завладяващо -  И няма да казваш на никого какво си видяла, за да не пострада добрата ми репутация

Направлявах я по улиците. Пристигнахме. Отключих и я поканих в двора. Капковото се бе включило, ухаеше на мокра трева и цветенца. Добре, че откъм съседите бях подкастрил плета. Три гномчета с фенер в ръка надничаха от страни гъбките си. Тя ги погледна, погледна мен и се усмихна.

- Детска мечта вероятно, и  реализирана.

Като всяка гостенка може би правеше приятни и ласкави коментари. Но очевидно й харесваше. Колко му е да поддържаш четири стаи и веранда, ей така да ти е чисто и уютно.

- Охо, на верандата имаш тръстикови, не бамбукови фотьойли - забеляза тя

- Те ми останаха подарък от предните собственици, заедно с етажерката и това пано, определям го като китайски мотив

според дърветата и бамбуковата рамка - отговорих скромно

- Имаш и много цветя

- Добре, че беше автоматичната система на поливане, иначе всичко щеше да е сухо като ме нямаше

- Това фикус ли е, фикус в саксия, чудно.

- Да фикус, у нас нали е по-студено, по-на север сме и фикусите са стайни растения в саксия, даже и палмите Вашингтония са в саксии, лимоните също - обяснявах , сякаш съм ботаник

- А онези високите  цветя с много цветове...

- О, това са ружи, семената си ги донесох от България, не знам тук дали ги има. До тях е юката.

- Така ли, на какво казват юка - смееше се тя - Тук в Атииа няма юка, няма и кактуси. Ако дойдеш някога у нас, ще видиш в градинката пред блокчето ни огромно дърво фикус, и юка и финикови палми. Ох, изморих се.

- Сядай тогава, и какво искаш да пийнем - предложих ей така

- Имаш ли от онова, дето кадваше, като го пия да не дишам - смееше се тя и надигаше въображаема чаша

- Имам, но ти си с кола , и не предлагам на шофьори, само тоник и лимонова вода за шофьорите - засмях се и аз

- Така ли, я  да видим...

Извади мобилния си  и набра номер

- Мамо, у Петро съм,... ще пийнем джин и може да не се прибера. Е, разбира се, че ще внимаваме, да не сме деца . Да, да,... същият Петро... да, добре, ще му предам. Мама и татко те канят на гости, те знаят за теб, разказвала съм им как сте ме спасили , и че сме колеги в работата.

Чашите с джин и тоник , чинийка с резенчета лимон бяха на масата, други чашки, чинийки, е къща е де, гладен не може да оставиш гостенин.

- Наздраве Петро - весело каза тя

- Наздраве и може би за едно ново приятелство -отвърнах

- Панагия му - призова тя  светията си и поклати глава.

Как бързо върви времето в неангажиращи приказки. Стъмни се, и по какво познахме, ами фенерчетата на гномчетата светнаха и хвърляха загадъчна светлинка из градинката. Соларните лампички с които бях оградил верандата също светнаха. Сякаш  бяхме повдигнати от светлинките.

Седяхме кротичко във фотьойлите си, може би само примърдването на пръстите ни издаваха част от вълнението ни.

През загадъчно запретната блузка се виждаше коремчето, което притисках тогава, мекичко и нежно.

Погледнах я, неволно ли облизах устни, а тя леко прехапа нейните. Сигнал от гномчетата ли чакахме.

Наведох се, стигнах само до бузката й, облизах в нежно с върха на езика, тя се наклони към мен и устните ни се впиха. 

Присегнах и сложих ръка на голото й коремче, заопипвах, барабанех нежно с пръсти по него, направих кръгче около пъпчето й и го погъделичках с пръст. Копченце след копченце откривах гърдите.. Оголих раменете, метнах блузката на свободния до нас фотьойл. Долових шума на откопчващ се сутиен, и него метнах при блузката.

Белите й гърди се открояваха на фона  на почернялото й здраво тяло.

Очите й ме гледаха любопитно '' А какво следва после ''.

На ход бе тя. Свали ризата ми, оправи разрошената ми коса

- Петро...

- Стела...

Шепнехме, може би да проверим ние ли сме наистина, така близо и готови за любов.

Станах, подръпнах подканващо ръката й, тя стана, гърдите й се полюляваха , успокоих ги с устни.

Прихванах  я с две ръце през таза и я повдигнах. Краката й се оплетоха около кръста  ми, а моите знаеха пътя към спалнята. Положих я нежно, свалих сандалите й, разкопчах ципа на панталона и бавничко ги засвалях, увлякох  и бикините. Почернялото й тяло се открояваше на белия чаршф.

За секунда бях и аз без дрехи. Приклекнах до леглото и зацелувах жадно топлото й тяло. Поспрях на коремчето й, опипвайки  този път за болката с език и устни.. Тя изстена, но този път не от болка..

Езикът ми се заигра в пъпчето й, усещах как с ръце нежно ми притиска главата. Продължих, нежните свивки, по едното бедро слизах до коляното, по другото се връщах нагоре.. Тялото й се въртеше в екстаз. Придърпа ме на леглото до себе си. Повтаряше с устни и език същите движения. Замряхме в продължителна целувка. Ръцете й нежно опипваха или пощипваха. Прехвърли крак върху ми, нещата ни се намериха, радостното ни скимтене го потвърди.

- Не се притеснявай в любовта си - успя да промълви тя

Сякаш се освободих от мисълта да внимавам. Чудно, за пръв път такава странна мисъл у мен.

следва...