И така се върнахме в дома на Емчо носейки каймата и имайки много неща за размисъл. Баща му се беше върнал, което беше добра новина. Отвори ни се възможност за обяд, каквато не бяхме имали навън. Разказахме всичко. Баща му одобри, майка му – не чак толкова. След като свършихме с яденето, разчистихме масата и сложихме торбата отгоре. Взехме и една чиста дъска за рязане. После започнахме да разопаковаме пакетчетата кайма ‘за скара’. Мляното месо редяхме върху дъската, хартията я събирахме отстрани. Накрая, някъде около 24-ти пакет, когато бяхме оформили хубав паралелепипед от кайма, попаднахме на това, което търсехме. В поредната опаковка за кайма намерихме две кутии от цигари.

- Нямат бандероли! – забеляза Емчо.

- Разбира се, той е към найлоновата обвивка.

Бързо установихме, че кутиите са празни. За майката на Емчо това беше безспорно доказателство, че сме ги взели от боклука.

После погледнахме сроковете за годност на всяка опаковка. За онази с цигарите беше 8-и, а на другите - до 18-ти.

- За щастие нямаме нито една от 10-и. – вметна Емчо. – Макар да е възможно да се заблуди човек. Ето тази, например…

Бащата на Емчо беше счетоводител, така че бързо се сдобихме с два листа и химикалки.

- А сега да мислим! – каза Емчо. – Засичам десет минути, после си сравняваме теориите.

Започнах да мисля и, в крайна сметка, сглобих нещата.

Накрая, когато изтекоха десетте минути и ме попита дали съм готов, аз направо започнах да разказвам:

- Както подхвърли, е възможно човек да се заблуди за срока на годност. Това е станало и с продавача. Взел е торбата от кофата за боклук и започнал да я пълни, но не знаел, че вътре вече имало нещо. Занесъл я до кофата. После жена му се обадила. Влязъл във входа и започнал да обикаля в елипса, докато говори с нея. Когато бил с гръб, по улицата минал някой и взел торбата. Вече се смрачавало, така че крадецът продължил до следващия вход, от чието стълбище идвала светлина. Разгледал стоката и я захвърлил. Продавачът погледнал през стъклото на входа, но не излязъл. Предполагаме, че е могъл да види само най-близките предмети, до които стига светлина от входа и после съответно се отразява към него. Също в наша подкрепа е пълното вътрешно отражение при различно осветление, в което няма да задълбавам. Наскоро беше въведена забрана за пушене на обществени места и най-вече частни заведения. Тя важи и в близкото кафене (можем да прочетем на вратата). При първото си влизане там установихме, че има много цигарен дим. Мисля, че някой пуши скришно. Вероятно продавачът е трябвало да откаже цигарите, но пуши скришом от жена си и му се налага да ги замаскира като кайма. Това е. Какво мислиш?

- Мисля, че се справи отлично, Мите! Само по моя оценка продавачката е скритият пушач. Държа да отбележа, че работата по един случай не свършва при неговото разгадаване – за щастие винаги има още малко. Ще проверим последните неясноти.

- Точно така! И си разчистете сметката с тази кайма! – гневеше се майката на Емчо.

- Тя е бракувана! – отговори той.

- Да! Някои хора перат пари, а ние го правим с кайма.

- Моля ви, без глупости!

- Не се притеснявай, Мите! Сетих се как да я оползотворим. Мамо, ти си вземи малко повечко и направи кюфтета за вечеря. Да са големи и без хляб.

Майка му се задоволи с неотворените пакети кайма. Останалото много внимателно пресипахме в черната торба за боклук, както си беше. Подръка имахме една панделка, с която вързахме плика, за да не се разтече при оставяне на земята. Закачихме го на една кука в банята и го оставихме да чака своя момент.

След като събрахме всичко, измихме масата много старателно.

Накрая взехме кутиите от цигари с дотогавашната им обвивка. Занесохме ги в кафенето, за да разобличим скрития пушач. Вече беше минала една смяна и жената отново обслужваше клиентите си. Емо хвърли двете кутии върху панера за плащане и каза:

- Имаме боклук, който обаче е ваш. Въз основа на начина, по който го намерихме, смеем да твърдим, че пушите през работното си време и съответно не спазвате наредбата забраняваща това.

Жената беше гневна. Стори ми се, че се просълзи, но само за малко. Прогони ни с крясъци. Изглежда Емчо беше познал, макар да не получихме самопризнания. Върнахме се в дома му в леко гузно настроение, но, все пак, доволни от свършеното.

Уредихме нещата и с торбата кайма. Изнесохме я навън и я поставихме на тротоара до кофата точно пред онзи вход, където трябваше да си стои. За щастие, кухнята на Емчо имаше много хубав изглед към мястото. Отново се прибрахме и гледахме телевизия. В 18:00 часа седнахме в кухнята и започнахме следния дневник на наблюдението:

18:20 – Нищо интересно.

18:30 – Някакъв човек отмества кофата, за да ползва колата си. Каймата не е пипана.

18:50 – До момента 7 души са подминали обекта.

19:10 – Човекът с колата се връща. Има много покупки.

19:23 – Още боклук до кофата.

19:45 – Подозрителен обект разглежда съдържанието на кофата. Последният боклук е вкаран вътре. Каймата остава отвън.

20:05 – През бинокъл се вижда влажно петно около торбата с каймата.

20:20 – Някакво куче души стоката. Близо сме до провал.

20:28 – Идват други кучета. Започва гонитба.

20:37 – Теренът е разчистен.

20:45 – Продавачката се прибира.

20:55 – 22-ма души подминали обекта.

21:24 – Лампите светват.

21:26 – Продавачът се прибира.

И в 21:30 спряхме дневника, защото тогава се случи.

- Това е беззъбият!

- Да! Идва от затвореното кафе.

Човекът закачи торбата с показалеца на дясната си ръка и ускори крачка. На десетина метра разстояние развърза панделката. Помириса съдържанието и показа отвращение. С бясно завъртане хвърли торбата пред следващия вход. Съдържанието се разтече по стълбичките.

При настъпване на гражданския полумрак, майката на Емчо донесе кюфтетата. Още цвърчаха от мазнината.

- Емчо, знаеш ли, че Тодор Живков обича скара?

- Значи затова комунистическите държавни кюфтета са най-евтини!