Ерика 2: "Какво повече..."
„В една жена най-важното били краката. Тогава го разправя моят бивш благоверен и „настоящ приятел". Е, да, ама моите, собствено производство, клонят към интересната категория на скелетите. С огромен успех бих могла да позирам в кабинетите по биология и да стресирам подрастващите, тогава как мога да бъда конкурентна спрямо останалите с крака? На всичкото отгоре, колегите ми в агенцията за запознанства, моята слабост и моят насъщен, където се крепях вече 4 години, въпреки заплатата и нервните клетки, убивани бавно, но сигурно, бяха на същото мнение. Денят буквално лепнеше, канеше се да вали, така че темата в главата ми изглеждаше съвсем на място. За жалост, аз не бях на място в този скапан офис с бръмчащи климатици „музейни експонати", с качени крайници на бюрото „първо поколение" и дъвка в устата. Мечтата ми за цигара се изпаряваше всеки път, щом погледнех плаката на стената с опушени бели дробове, ако му обърнех гръб и запалех, имах чувството, че се плези и с ...