"Неделята не е от любимите ми дни, тогава съм най-депресирана. Само като си погледна паяжините по стените и мизерните плочки в банята, съвсем се скапвам. Но вече се бях събудила и цялото ми мизерно същество, крещеше (цигара и кафе). Нямаше друг начин, освен да стана. Минах през огледалото на пълна скорост, достатъчно ми беше руината, която обитавах, за да занимавам съзнанието си и с моя образ. Полу-сънена се цапардосах в кухненската маса и спонтанния ритник никак не подобри положението. Докато стенех на пода с насълзени очи установих, че ми трябват само и две-три котки, за да затвърдя мнението на околните за себе си. "Хлопа ù, но с годините ще става все по-зле!". Сложих кафеварката на котлона и твърдо реших да изчистя целия апартамент. Можеше да се окаже не чак такава дупка, ако изчегъртам тоновете наслоена мръсотия. Но, първо кафенцето, налях си щедро една чаша и си запалих цигара. Най-любим епизод от цялата неделя. Постепенно започнах да се съвземам. Реших, че нещата не са толкова ло ...