19 июл. 2020 г., 00:57

Есенна сюита

984 0 0
1 мин за четене

Летя… 


Нямам представа колко време ще ми отнеме. Да се науча да живея тук. В реалността. Дори тя да ме топли с лъчите на сивотата…


Но още съм там. В онази нощ… 


И пак съм сама… Но не. Не ми е студено… Аз притежавам звездите, и небето. Дори и морето… И спомена за теб… 


А ти? Четеш ли писмата ми? Вълнуваш ли се като мен? Истински ли си? Или си просто поредната илюзия на някаква си луда писателка?...


Потъмнели звезди. Закъснял залез. Угасваща светулка. Тих вятър. Пожълтели листа. Тъмно небе. И тихо море… 


Светъл мрак. Мрачна светлина. 


И тишина… грапавата повърхност, по която се разхождаме… 


Откриваш ли изгубените парченца от себе си в редовете ми? Представяш ли си усмивката ми, докато ме четеш? А блестящите ми очи...


Какво си? Вятър? Перо от птица? Тих пожар? Топящ се айсберг? Или може би коктейл – от онези уж леките, от които на другия ден, не знаеш къде се намираш? Или избледняла хартия…

 

 

Кажи ми! Ти ли си? 

 

 

Защото… не зная дали някога бих могла да заглуша звуците на тази есенна сюита….

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Есенен блян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...