beti (Бехрин)
421 4580
11 нояб. 2008 г., 07:18

Есенно ( Из "Откровено за лудостта") 

  Проза
973 0 8
2 мин за четене
 

Тази вечер танцувам за теб...

 

 

Първи танц

 

Бавно пристъпвам върху жарава от обрулени листа, вятърът довява песенна носталгия. Звуците се преплитат с тихите брътвежи на тъжен щурец и заливат пространството с жадувана феерия от желания. Оставям те да ме събличаш с поглед...

Танцувам за теб, малко по малко косите ми се заплитат в желанието ти за близост... но още е рано... танцът не е свършил.

 

Втори танц

 

        - Мамо! - чувам как ме вика дървото.

        - Мамо! - стенат в унисон остатъците от бликащата нежност на цветята...

        - Мамо! - писъците на закъсняла птица се вливат в жадната ми за плът паст. Преглъщам с погнуса. Усещането за надежда горчи...

 

Танцувам за теб...

Тъпча изкласилите посеви, очите ти ме изпиват, още не съм се съблякла, рано е, нека стане по-студено...

 

Трети танц

 

В пазвата ми е заспал гълъб, едвам се сдържам да не погълна и него, но се отказвам при вида на сълзите в очите ти... ще потанцувам и когато притвориш очи, ще го пусна в небитието - все някъде трябва да отиваме след Края.

Танцувам. Вятърът роши припряно косите ми и вие съдбовно в долината на изпепелените ни надежди.

Танцувам над калните вопли на придошлите реки, опивам те с вкус на ферментирало грозде. Устните ми парят с тъгата на необратимо безвремие...

Танцувам около жертвения олтар на очакванията ти, събличам се...

 

Четвърти танц

 

Малко, по малко окапвам в душата ти, по мен не остава нищо, което да ми тежи, освобождавам се от плътта, оставам по себе си...

 

          - Мамо-о-о! - пищиш в ужас от случващото се...

          - Мамоо-о-о-о-о-! - ужасът ти се усилва капка по капка..

          - Ма-а...

          - Тук съм! - плавно придърпвам главата ти в скута си, заривам те в листа, последните, които обрулих от себе си за да те стопля...

 

Очите ти продължават да ме събличат, плавно политам сред голите клони, целувам смъртта и й прошепвам да не тъгува...

После целувам сълзите ти, топящи се в пламъка на отмиращата ти болка...

 

***

 

Утре ще бъде студено, сълзите ти ще завихрят малки снежинки,  които утрото ще нашари по моя прозорец...

Утре ще бъде студено...

и Есента ще си е отишла!   

 

 

10.11.08

Пловдив

 

 

 

© Бехрин Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Танцувам за теб, малко по малко косите ми се заплитат в желанието ти за близост... но още е рано... танцът не е свършил."

    Няколко минути се го проумявах,чувствах го за себе си.Харесва ми,така виждаш Есента,и аз така я усещам близо до себе си.

    "...танцът не е свършил."
    А някога ще свърши ли?
  • "Малко, по малко окапвам в душата ти, по мен не остава нищо, което да ми тежи, освобождавам се от плътта, оставам по себе си... "

    ...Ха, а аз като остана по себе си и най ми тежи...и стържа и търкам до... сухожилия...а тежестта не изчезва...просто притихва на моменти - и есенно, и пролетно, всесезонно въобще...

    Харесва ми твоята есен!Обичам да те чета! Поздрав
  • Кадир, не можеш да си представиш колко добре се справям с бягането...
    добре че ме спъват от време на време та успявам да не се загубя.
    Хресвам погледа ти, виждам през твоите очи страховете си...
    и нямам обяснение за това.
    Бъди щастлив!

    Ена, толкова си мила!!!
    Радвам се, че те познавам!

  • Отново уникален усет и интелект!!!
    Прегръщам те, Бехрин!!!
  • Като преход към студа, когато топлото се съпротивлява...губиш и се приспособяваш.
    И с нас е така обаче...
  • Малко тъжно си я описала, Бехрин, но пък е много хубаво!!!
    А ако опиташ в по-весели нотки...
    Мисля, че ще се справиш. Но ти си знаеш.
    Аплодисменти!!!
  • ... не е послание, така виждам Есента!
  • Аплодисменти!Много силно,изпълнено с болезненост послание...!
Предложения
: ??:??