ФАЛКОНЕТИ
Притиснато от всички страни със стръмни склонове, обрасло в треволяк и бурени, едно местенце от около двадесет метра в диаметър, събираше и изпращаше цели пет улички, по които селяните посрещаха и провождаха стоката си рано сутрин и късно вечер. Петте къщи на петте ъгъла приличаха на стопаните си и на тяхното социално положение, възраст, вкус и материална определеност. Имаше една голяма, тромава и застаряваща сграда, в която живееха едри, недодялани и мълчаливи баба и дядо. Овцете им бяха вълнясали и бавни, послушни и тихи, магарето им беше катър и не ревеше на точен час, а когато си поиска, за да обърка часовниковите камбани на каменната кула, построена преди много години и сама незнаеща как е оцеляла досега. Пред къщата имаше пейка, която също не помнеше началото си и нехаеше за края си.
Бяхме седнали на нея малко след пладне с един приятел и се чудехме към кой вир да потеглим, за да се поразхладим, че лято беше и то горещо. А тогава идваха внучките на бабата и дядото да си ...