Това моето си е вроден талант. Не съм го изучавал специално. Само го развивах с времето.
Разбрах за него още в училище, когато фалшифицирах първата си медицинска бележка. Ще кажете - проста работа, че кой не го е правил? Да, ама аз така я фалшифицирах, че докторът сам повярва, че я е написал.
Само ще допълня, че докторът ми е баща.
Естествено моят талант не остана скрит, бързо се прочух. Срещу скромно заплащане можех да фалшифицирам какво ли не. Когато завършихме, нашият випуск беше с най-отличните дипломи от десетилетия. Благодарение на мен.
По-късно, когато ме приеха студент, естествено пак благодарение на това, че фалшифицирах някои оценки, работех предимно със студентски книжки. Вземах евтино, не само защото ми беше съвестно за бедните студентчета, а и защото не беше кой знае каква работа. А желаещи имаше предостатъчно.
По някое време след успешната аспирантура започнах и работа в престижна адвокатска фирма. Именно тогава се запознах със самата невинност в образа на прекрасна млада жена. И се ожених за нея.
Това е едно от малкото неща в живота, които не съм фалшифицирал, и винаги ще съжалявам. Защото самата невинност се оказа доста хитър играч, а красотата се оказа твърде преходна. До след сватбата.
По-късно се наложи да фалшифицирам свидетелството си за граждански брак, ама това е дълга история. Само ще кажа, че бях хлътнал много здраво по една маникюристка, която си имаше принципи - да не спи с женени мъже. Исках да съм честен с нея, та затова фалшифицирах с документи за развод - пълен комплект. Искова молба, призовки от съда... Приложих дори и квитанции за платени такси. Бях си загубил ума по нея...
Както и да е, историята приключи благополучно. Всъщност най-хубавото е, че изобщо приключи.
В работата ми като адвокат може да не съм много търсен, обаче като фалшификатор съм широко известен.
Фалшифицирам медицински свидетелства, здравни книжки, документи от ТЕЛК - най-много те се търсят.
Естествено, цената варира според степента инвалидност. Когато ме запитат какво общо има тя със заплащането, визирам степента на риск при евентуална проверка.
Проверка - глупости. Кой ще седне да ти проверява такава безупречна документация? Това да не са германци.
Веднъж се наложи да си изфалшифицирам и смъртен акт, защото бяха намесили името ми във валутна афера с фалшиви банкноти. Трябваше да престана да съществувам за известно време, за да избегна неприятни срещи с властите. Но преди всичко беше ми обидно да ме забъркват с разни аматьорчета.
Защото когато аз фалшифицирам пари, те са по-истински от истинските. Служителите в банката предпочитат моите банкноти, защото изглеждат по-новички и спретнати. Имам чувството, че дори апаратите за проверка на качеството на банкнотите предпочитат моите.
Но трябва да се спазва едно важно правило - умереност. Дори и с най-съвършената фалшификация не бива да се прекалява. Хората прекалено бързо свикват със съвършенството. А аз все пак не съм господ, та да фалшифицирам целия свят. Макар че опитвам.
Е, сами виждате, не мога да се оплача, добре си живеем. Нищо не ни липсва.
Само дето не съм усетил как с времето и аз самия съм се фалшифицирал. И нали съм много добър фалшификатор, изобщо нямаше да разбера, ако една вечер, като отворих вратата да посрещна сина ми, той не ме погледна учудено и каза:
- А-а... добър вечер... Кой сте вие?
Тогава се замислих. Дали не бях прекалил с фалшифицирането?
© Христина Мачикян Все права защищены