Джак се събуди трудно. В сивкавия полумрак на евтината хотелска стая се носеха прахоляци в процеждащия се между спуснатите завеси лъч светлина. Беше задушно и миришеше на мухъл. Опита се да седне и тогава усети болката във врата. Болеше като натъртено. В миг си спомни какво му се случи вчера и изстена, повече от безпомощност, отколкото от болка. Защо му трябваше да влиза в тази мръсна дупка, наречена кръчма "Последен шанс". Спомни си и очите на заговорилия го на бара човек. Черни и студени, дори когато усмивка сбръчкваше дългото му лице. Черна, дълга до раменете коса, допълваше загадъчното излъчване на непознатия.
- За първи път ли си в Минатол?
- За първи път съм на планетата - в пристъп на откровение му беше казал Джак. Още тогава усети, че непознатият стана доста словоохотлив и това трябваше да го предупреди, че има някакви непочтени намерения спрямо него.
- Да, нашата планета не е особено приятно местенце. Тук туристи почти не идват. Ти сигурно също си по работа.
- Да, то моето не ...