Не знам защо, но през годините упорито се съпротивлявах да уча английски език. Може би ме дразнеше хегемонията му. Хората около мен зарязваха всичко и се юрваха да покриват различни нива, докато моя милост беше пас. Но накрая съдбата ми скрои хитър номер. На човек му се случвало това, което най-силно желае, или това, от което най-много се бои... На мен ми се падна второто. Записах курс по Еnglish, който не стига, че беше безплатен, но даже и ми плащаха да го уча. Офертата не беше за изпускане и аз капитулирах. Всъщност, английският толкова навлезе в бита ни, че аха да измести българския. Разполагах с някакъв лексически минимум и в главата ми се въртяха много фрази от филми като: „shit”, “shut-up”, “move”, “Оh my God!”. Както винаги, храбро приех предизвикателството - въпрос на зодия...
Като начало сварих цяла тенджера картофи, за да усъвършенствам произношението си. Четях текста с горещ картоф в устата - ефектът беше поразяващ... Племенникът ми, който беше завършил английска паралелка, ...