Фифи приключи последните редове на превода, въздъхна доволно и реши, че следващите няколко часа ще се поглези.

Облече красива рокля с испанска дантела, която едва покриваше пищния ù бюст.

Извивките на сочното ù тяло нежно побутваха роклята във формата на арфа. Гъстата червена коса, падаше тежко върху голия ù гръб и само бемката на лявото ù рамо подсказваше, че бледата мраморна кожа е истинска, а не купена на разпродажба.

За човек, загледан в дантелата, цветът на очите нямаше значение.

Докато влизаше в ресторанта, за да изхарчи половината от хонорара за превода, Фифи предизвика такъв фурор, че две двойки се разведоха, а няколко деца останаха без баща.

Компанията на старите моми, които празнуваха поредната година на отстояване на мъжките набези, установи, че четирите най-силни победителки всъщност са лесбийки.

Фифи се настани на свободна маса за двама с такава лекота, че единствено падащо перо би могло да ù бъде конкуренция.

Поръча си ордьовър с пушена сьомга, мартини и чаша вода с лимон. Когато изрече думата лимон, малкото ù езиче заседна между устните и ослепително белите зъби.

Сервитьорът получи инфаркт.

Поръчката ù бе доставена от друг, който също получи инфаркт.

Фифи бодеше с досада рибата от несистематичната група риби от семейство Пъстървови (Salmonidae), осъзнавайки в този момент, че сьомгата е прекрасен източник на протеини, които ще ù доставят важни аминокиселини. Жизнено важни за организма ù, което обикновено означава по-ефективен метаболизъм, помагащ за контролиране на теглото.

Докато контролираше теглото си и беше взела в ръце малкото си осъзнат живот, Фифи (дали трябва да продължавам да я наричам така, или може би по-добре Фроска, тъй като това бе рожденото ù име) видя косъм.

Момент, съкращавам изречението, за да стане по-ясно.

Фифи, с рождено име Фроска, намери косъм в чинията си!

- Извинете – каза тя леко фалцетно, престорено обидено, с нюанси на предстояща истерия.

- Да! - отзова се млад мъж, който не получи инфаркт.

- В чинията ми има косъм - каза тя с леден тон, който спокойно би изстудил дузината червени вина, стоящи насреща ù.

- Невъзможно! - изненада се мъжът - готвачът е плешив.

- Нима!

- Да, измислете друг начин, за да не си плащате сметката.

- Аз искам да си я платя, но в чинията ми има косъм.

- Чудесно! Платете си или поръчайте нещо друго.

- Няма да платя, но ще си поръчам друго.

- Добре, какво да бъде то?

- Не само ще поръчам, но и вие ще го платите, тъй като в чинията ми има косъм.

- Не мислите ли, че ставате банална с този косъм. А и разбрах от първия път.

- Вижте - каза Фифи, толкова твърдо, че орехите в купата на бара се разпукаха.

- Да - отговори спокойно и усмихнато младият мъж, който беше толкова красив, че две двойки се разведоха, а няколко деца останаха без майки.

- Какъв е специалитетът на завeдението?

- Нямам никаква идея, но ви препоръчвам "Foie gras”

- Моля? - опули се Фифи и чак сега се видя, че очите ù са тъмни и това моментално я изважда от клишето - червена коса и зелени очи.

- "Foie gras” фоа гра ("мазен дроб" от френски език)

- О, вие знаете френски, похвално е.

- Разбира се, че знам френски, учил съм в Сорбоната все пак.

- Учили сте в Сорбоната, а работите като сервитьор.

- Не, не съм сервитьор.

- Управител? – изненадата в гласа ù постигна такива висоти, че кристалът на чашите се напука, а в кухнята плешивият готвач успя да изгори веждите си.

- Не, всъщност притежавам няколко нефтени компании, ако това ме прави управител, може и да се съглася.

- Шел! - изкрещя Фифи, толкова невъзпитано, че няколко души се задавиха.

- Всъщност Statoil, PDVSA, Sonatrach, ADNOC, Qatar Petroleum и Total – отговори спокойно и усмихнато мъжът.

- А защо се спряхте, когато ви заговорих? - изхриптя като ученичка, хваната да пуши в мъжката тоалетна.

- Всъщност идвах да се запознаем, тъй като много ми харесахте още с влизането.

- О! - въздъхна тя – приятно ми е, Елизабет.

- Няма значение, вие сте претенциозна снобка, с която дори не бих се разминал.

Мъжът се отдалечи, а след него дълго време се влачеше парфюмът му и споменът за стегнатото му дупе.

Фифи се прибра вкъщи, свали роклята, перуката, лещите, изкуствените нокти, лака, червилото и грима. Взе си набързо един душ, легна в леглото, загледа се в тавана и каза: „Сорбоната, друг път!„