Отдавна, много отдавна, още преди първата луна на Филиона живеела една приказна фея.
Тя се явявала в сънищата на малките деца и сутрин те намирали под кожите, на които спели, по едно вълшебно камъче. Това вълшебно камъче им служело вечер да си запалят огън, защото огънят бил доста рядко срещан. Детето, което получело камъче, го наричали късметлия и цял ден го гощавали с меден сироп. По онова време меденият сироп бил нещо изключително, защото се полагал само на заслужилите хора от племето.
Ето че тази сутрин Филиона намерила камъче и под своята кожа, а семейството и било от бедната каста и много рядко имало благословията на вожда, който я давал обикновено на младите и силни мъже от племето, защото те носели винаги най-големия улов. Майката и бащата на Филиона не били много млади. Провидението късно ги дарило с дете и те постоянно благославяли божествата. Филиона се чувствала много щастлива и когато казала на майка си и баща си какво и се е случило, те веднага я завели при вожда, който и ...