Събуждам се тая сутрин... то всъщност около обяд, ама за мен си е ранно утро... и пускам телевизора. Новините. Обичам новините – карат ме да се чувствам част от нещо, пък било то и световната финансова криза. `Щото нали човек е социално животно, та...
Както и да е! Някаква руса кака тъкмо обяснява образно и със съответното изражение „а ла Хичкок”, че във Видин се стелели лондонски мъгли и поледицата била по-страшна от Северния ледовит океан посред зима. Поглеждам плахо през прозореца в очакване да видя бели мечки, пингвини и ледоразбивача „Дръзкий” под терасата ми (всъщност „Дръзкий” май не беше ледоразбивач, но не ми пука), ама уви – слънце, капчуците капят, всичко се топи... Викам си, то в другите квартали на Видин може и бедствено положение да е, кой знае. Може даже в квартала дето работя да е станало положението за правителствени помощи и спешни доставки от Червения кръст.
Де такъв късмет! Нас бедствия не ни плашат. Бомбени заплахи, порои, наводнения, пълчища от мухи и скакалци... ...