Физичната действителност

dimitrinka93 (Димитринка Симеонова)
9 2

2 апр. 2012 г., 12:08

Проза » Другие

466 0 1

1 мин за четене

- Да! Това е!
- Кое?

- Това!

- Не разбирам за какво говориш.
- Не се преструвай. Знаеш, че съществувам. И знаеш моето име.

- Не, наистина не разбирам.

- Ще ти се. Аз съм във вените ти, пулсирам с бясна сила.

- Но какво си ти?

- Имам хиляди именa.

- Кажи поне едно.

- Ами, животът, любовта, смъртта. Аз съм почти всичко.

- Да не си Господ?

- Ами, някои и така ме наричат.

- А защо говориш с мен?

- Не говоря с теб. Аз съм плод на твоето въображение.

- А имаш ли някакво послание за мен?

- Не, нямам. Ти ме извика. Предполагам искаш да знаеш нещо. Е, слушам.

- Работата е там, че нищо не знам. Нито кой съм, нито къде отивам, дори от къде идвам. Живея и се лутам без цел. Като свободен електрон.

- Разбирам. Но какво искаш да знаеш?

- Ще спра ли някога да бъда свободен електрон?

- От теб зависи.

- Тоест?

- Е, явно не си много умен. Ти сбърка. Електронът не се лута без цел. Неговата цел е да получи и да предаде енергия в пространството. Без електроните нямаше да съществуваш нито ти, нито аз, нито който и да било.

Значи електронът е важен. Изключително важен...

Физичната действителност

Свързани произведения

Комментарии

Предложения