Физичната действителност

- Да! Това е!
- Кое?

- Това! - Не разбирам за какво говориш.
- Не се преструвай. Знаеш, че съществувам. И знаеш моето име. - Не, наистина не разбирам. - Ще ти се. Аз съм във вените ти, пулсирам с бясна сила. - Но какво си ти? - Имам хиляди именa. - Кажи поне едно. - Ами, животът, любовта, смъртта. Аз съм почти всичко. - Да не си Господ? - Ами, някои и така ме наричат. - А защо говориш с мен? - Не говоря с теб. Аз съм плод на твоето въображение. - А имаш ли някакво послание за мен? - Не, нямам. Ти ме извика. Предполагам искаш да знаеш нещо. Е, слушам. - Работата е там, че нищо не знам. Нито кой съм, нито къде отивам, дори от къде идвам. Живея и се лутам без цел. Като свободен електрон. - Разбирам. Но какво искаш да знаеш? - Ще спра ли някога да бъда свободен електрон? - От теб зависи. - Тоест? - Е, явно не си много умен. Ти сбърка. Електронът не се лута без цел. Неговата цел е да получи и да предаде енергия в пространството. Без електроните нямаше да съществуваш нито ти, нито аз, нито който и да било. Значи електронът е важен. Изключително важен...