Да се напиеш си е майсторство, а да се напиеш и да промениш живота си след този ден е талант. Е, това е и моят талант. Казвам се Любомир Желев и не, не съм четиридесет годишен мъж с два развода, три деца, липсваща професия и два и петдесет в джоба, които мисля да похарча за бира в кенче, защото е по-евтина. Всъщност съм 23 годишен младеж с шанс да поправи живота си. Нека ви разкажа историята ми, не като стих, разказ или приказка, а като приятел на приятел.
На двадесет и третия ми рожден ден се прибрах в България. По принцип уча и живея в Германия. Плувец съм и то с реални шансове за световен шампион или поне бях. България ми липсваше повече от всичко. Семейната обстановка и майчина прегръдка ми липсваха толкова, колкото и родината, но плувец в България не ставаш. На летището ме посрещнаха приятелите и семейството ми. Еуфорията беше на лице, да не говорим за плановете, които кроях за вечерта, пълна лудница. Семейният обяд си беше смях, сълзи и вкусни български ястия, за които милеех от ...