30 авг. 2009 г., 12:18

Фото-сесия...

1.1K 0 1
3 мин за четене

Снимай ме така, после разкажи на другите, че ме е имало някъде в града, в който никой не е стъпвал...

Снимай ме така и понякога поглеждай, ако искаш да си спомниш...

Снимай ме всеки миг, час, ден, седмица, месец, година, вечност...

Снимай всяко мое движение, поглед и жест...

Снимай всеки сезон в мен...

Снимай тъгата, болката, радостта и смеха в моята душа... снимай я във вечността...

Снимай всяка пролята от мен сълза и всяка усмивка подарена...

Снимай гордостта, алчността, егоизма, добротата, скромността, страха и красотата, събрали се на едно място в душата...

Снимай всяка целувка, прегръдка, докосване, което съм ти дала...

Снимай всеки удар на сърцето и настръхването на кожата ми бяла...

Снимай всяка моя дума и мълчание, всяка глътка бира и всеки изпушен фас...

Снимай всяко скарване и сдобряване, всеки малък жест и компромис, всяко сбогом и всяко ново начало...

Снимай ме в ден, снимай ме и в нощ...

Снимай ме до слънцето и до луната дори...

Снимай ме в гората, в полето, в небето и на морето...

Снимай ме как летя и как преодолявам страха...

Снимай всяка загуба и всяка победа...

Снимай ме в черно–бяло, снимай ме и в цветно дори...

Снимай ме, както пожелаеш и от мен на другите подари…

Снимай в мен, до мен, срещу мен и зад мен... снимай и през мен..

Снимай всяка видима и невидима част от мен...

Снимай ме, за да ме има - дори когато вече ме няма...

Снимай ме, имаш достатъчно лента... стига да искаш да ме помниш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...