Питаш ме що ходя през лятото с гащи до коляното и с риза с дълъг ръкав, а не се съблека като хората с шорти и по потник! Няма да се правя на оригинален, нито да се правя на интересен, защото причината си е доста прозаична. На мен ми е най-добре през зимата, ама не заради сметките на EVN. С няколко думи много съм окосмен, братле. Питаш от що така ли! Ами ген, бре! Навремето на баща ми в селото му викали мечката, такава козина имал, че сред зима си ходел по риза. Лятото пък, по пазарите, хората се чудели кого да погалят – него ли, или мечките, дето ги разкарваха циганите мечкадари, а в по-ново време им ги приватизираха и ги заточиха в резерват, защото така искала Бр.Б. Ама това е друга тема, тя е за природозащитници.

Днес времената са по-други, аз съм даскал, мога ли да ходя така по града и да плаша децата, затова и на лагер никога не ходя с тях, ще ми пуснат прякор- орангутана. Днес са такива, не зачитат баща си и майка си, та мене ли. По два пъти се бръсна на ден – сутрин и вечер, като изляза,  гледам и яката на ризата да е закопчана почти до горе. Не е естетично някак си, като праисторически човек във века на различните епилации.

Жена ми свикна постепенно, ама тя е от друга генерация, макар че в началото направо се втрещи, като ме видя полусъблечен. На гърдите, на гърба, по краката, а бе няма голо място. Добре, че си родихме синове, че ако бяха щерки и се бяха метнали на мен – щяха да ме намразят до гроб. Синовете са окосмени, ама съвсем по човешки.

Пък с жената сме даскали, демек като от социалните низини – работещи бедни. Сполай на Бога, както викаше един герой, прехранваме се, ама за екстри пари нема…И  градина копам, зарзават изкарвам, лозе копам, ама тая година много вода и всичко отиде…

Гледам наскоро в един сайт някаква игра с награди и пише, че при участие може да се спечели фотоепилация на зона по избор. Викам на жената да участвам, само с някакво харесване е, нищо не се плаща, пък може и да ме изберат на томболен принцип. Една зона да махна, малко ли е! Печелил съм и в други игри, късметът под нокът се крие. Регистрирах се, харесах страницата и готово. Мина време и бях забравил за това нещо, но един ден ми звъни телефонът, ама някак си непознато ми звъни. Вдигам мобилното и отсреща ме питат дали съм аз, че кой друг да е, аз съм си, цял-целеничък в натура. Нежен женски глас ми съобщава, че по време на томболата от играта съм бил изтеглен от няколко хиляди души аз и още няколко човека и да ми  е честито.За подробности да вляза в съответния сайт и да се свържа с дадените контакти. Бре, виж ти, запърха ми сърцето като на птиче в детски ръце. Тичам да се похваля на жената, тя пък каза на децата. Трябваше да решим коя зона да неутрализираме от тялото ми (да епилираме, исках да кажа). Всички взеха да дават акъл и да се аргументират. Жена ми вика да се епилирам по гърдите, та като си лежим да прислони глава, да ме почувства, така да се каже. Единият ми син предложи да изчистя гърба, за да мога да се пека на плажа. Другият вика да епилирам ръцете поне до лактите, та като работя в градината да запретвам ръкави поне. Труден избор! Влязох в сайта да прочета какво предлагат. Мен ако питат, най-добре е целият да се отърва от това нещо, ама регламентът е такъв и печалбата ми е на определена зона, иначе всичко друго се заплаща. Дълго четох и мислих и се спрях на предложението – Крак /половин или цял/, като на място щях да помоля вместо цял крак да епилират двата наполовина, под коляното.

……………………………………………………………………………………………….

Като се прибрах, за подарък ми бяха приготвили три чифта бермуди – от всеки по един. Жена ми имаше още една голяма радост, че от май до септември няма да ми пере чорапите, защото вече нямах нужда от тях. Та затова, братле, ходя с такива три-четвърти панталонки и с риза с дълъг ръкав. Мечтата ми е да се фотоепилирам и до лактите, та да мога да облека риза с къс ръкав. Имам надежда, защото едно популярно радио се изтърва да каже, че есенес в нашето училище ще дадат диференцирано заплащане и пари за представително облекло, които, надявам се, да ми стигнат за двете ръце, поне до лактите…