Футбол

Дидо влезе през все още отключената врата и подхвърли на намятащата якето си Деница:

–        Побързай, че Пешо си изчака чакалото. Седи в колата и вече заглежда чужди мацета…

Деница се подсмихна – знаеше, че нейният Пешо няма как да се измъкне изпод острото й токче, и в скороговорка занарежда:

–        Всички манекени са прибрани, платовете са в шкафовете, касата е заключена, кафеварката и днес не работи…

–        Знам – каза Дидо и посочи чантата си – Нося си термоса…

–        И, моля те, огледай всичко на тръгване, че вчера намерихме няколко манекена на пода – не беше пиян снощи, как си ги съборил…

Ха? Дидо се загледа подире й, но не я спря. Пък и нямаше как – младата жена изхвърча от входа, врътна ключа и се затича към отварящия вратата на колата мъж…

Странно…

Дидо беше на работа тук от половин година. Проблеми нямаше, пристигаше вечер в осем без нещо – тъкмо преди затварянето на Модния дом, цяла нощ дремеше юнашката на партера – хем имаше добър оглед от там, хем разтегаемият стол на шефката ставаше за лежане. Манекени имаше тук и горе, на първия етаж. Но там Дидо рядко минаваше. Кой ще седне да се катери горе – ако ще търсят касата или платовете, тук трябваше да пробват…

Но пък мераклии нямаше – в касата имаше едва ли не жълти стотинки, шефката привечер я изпразваше, а де носеше парите, това не го интересуваше…

И платовете бяха уж висше качество, вносни, ценни… Но после що разправии щеше да има с тях наивният крадец…

Та затова той беше спокоен и си караше по тертипа – кафенце, четене на някоя фантастична книжка, дрямка, две обиколки…

Защо са паднали манекените – нямаше представа. Може да не са били добре закрепени /дали?/, или някой заранта ги е бутнал без да ще, пък прехвърля вината върху нощния пазач, или… Абе, вероятности много, затова няма смисъл да се товари…

Така започна и тая нощ…

Хапна малко – носеше си салам и хляб, остави си и за след полунощ, вече имаше опит. Пийна кафенце, опъна се на разтегателния стол и задряма. Нямаше нужда да се приспива – очите му се притвориха с блясването на първите лампи в отсрещната кооперация…

И захърка…

Но по едно време се сепна… Наистина – нейде от горния етаж се чу лек шум. Като движение на крака…

Дидо стана тихичко, взе големия фенер и стария метален метър на бай Митко, майстора. После бавно се качи по леката вътрешна стълба. Наистина – шумът се носеше от голямата зала. Оная – с масите на шивачите, манекените с полуготовите дрехи, кабините са обличане…

Със скок се озова в залата и сноп ярка светлина рязко обля залата. Бързо завъртя фенера и застина…

Манекените…

Всички манекени – и женските, и мъжките фигури, и краката, и бюстовете – всички бяха се събрали в средата на залата. А два от тях бяха замръзнали с протегнати към футболна топка крака…

Дидо се сети – топката я остави оная вечер Маркова, една от шивачките. Искала да изненада сина си и затова я скри в ателието. Но… Бяха я намерили…

Кой?

Стига, бе…

Манекените и футбол…

Дидо разтърси глава. Манекените бяха като група статуи – кой протегнал крак, кой вдигнал ръка, кой хвърлящ се в шпагат…

И не мърдаха…

Без да гаси фенера, той заотстъпва бавно назад. До стълбата… После стъпало по стъпало… Втурна се из долната зала, връхлетя в малкия офис на шефката и заключи трескаво. Не, че беше голяма защита – стените от плоскости, вратата едва закрепена…

Но никой не дойде, никой не го потърси…

А отгоре се чуваше далечният шум от мача…

Постоя така доста време – час ли, два ли… После се осмели и пак тръгна по стълбата нагоре. Но – тихо, едва-едва, почти безшумно…

Манекените играха футбол. Големите си подаваха с глава, тия – само от крака, ловко се финтираха, бюстовете бяха сложени на вратите…

Тогава той направи нещо, неочаквано и от него. Обърна се и пак така неусетно се върна в офиса. Изкара там до сутринта. А, когато навън започна да светлее, отиде отново горе. Из цялата зала бяха пръснати манекените. Не беше лесно, но успя да ги разстави по местата им и всичко стана както вечерта…

По едно време се усмихна. Дойде му една мисъл: „Добре, че не охранявам секс шоп. Какъв кошмар ще е“…

А после му хрумна, че не е лошо да покаже на някои професионални футболисти нощните мачове. Което, разбира се, нямаше да стане…

По ред причини. Най-важната – на другата вечер и той се включи в играта…