ГАДАТЕЛКАТА

Мари влезе в спалнята, но не включи осветлението.Приближи се до прозореца и се вгледа в пространството. Светеше само уличното осветление. Дърветата ограничаваха светлината му и сградата огсреща тъмнееше, оградена също от дървета. Всичко и беше познато. Със затворени очи можеше да стигне до входната врата на къщата. В онзи двор мина детството и, младежките години. Там с Ели бяха като сестри, винаги заедно, неразделни. Деляха храната си, играеха заедно, изповядваха една на друга всички свои тайни, размишляваха върху живота, както го разбираха и израстваха две красиви дами, подкрепяни от семействата си, несблъскали се още с обидите, които може да им нанесат миговете, обстоятелствата, случайностите, хората и дори те взаимно. Завършиха един университет и точно там се появиха различията.

Ели беше руса с големи кафяви като кестени очи. Лицето и бе финно, бяло, а устните като разпукнала роза. Връзваше дългата си коса на Конска опашка и така откриваше изяществото на лицето и шията. Не беше много висока, но пропорционално добре сложена и когато обуеше обувки с висок ток, извивките на тялото и ставаха привлекателни за младежките погледи. Последната година от образованието си трябваше да бъде на стаж. Там се срещнаха с Жорж. Фирмата беше френска и той пристигна от Франция, от Парижкия университет. Ели и Мари си бяха обещали, докато не завършат да не се отклоняват от учението със сърдечни проблеми. До момента обещанието се осъществяваше, дали защото не бяха срещнали любовта, или защото отбягваха шумните компании, но Жорж и Ели се влюбиха от пръв поглед. Бяха красива двойка.

Първа за тази любов разбра Мари. Не знаеше да се радва ли, или да се противопостави. Нещо отвътре я жегна. За пръв път изпита ревност. Защо Ели, а не тя? Не искаше да показва истинските си чувства, усмихна се, прегърна я и и честити, но в себе си се закле, че ще и го отнеме. Направо се вклини между тях, като предлог беше приятелството. Отначало Ели нищо не заподозря, но постепенно започна да наблюдава погледите, докосванията, смеха, пламъка в очите на Мари, когато гледаше любимия и. И той започна да и отвръща със същите погледи. Сякаш вече не се и криеха, или бяха толкова унесени, че не разбираха, че ги наблюдават. Разбира се Мари много добре знаеше какво прави, но изпитваше удоволствие да дразни приятелката си и да навлиза все по-дълбоко в любовната игра. Времето минаваше и болката в душата на Ели се впиваше все по-дълбоко, бавно, методично. Имаше добро сърце и не знаеше как да реагира. Обичаше и двамата. Искаше и се да се заблуждава, но обещанията между влюбените постепенно секнаха, все по-рядко чуваше „Обичам те!“, прегръдките станаха вяли, недокосващи сърцето, целувките бегли, по задължение. В началото искаше да заживеят заедно, а сега вече не поставяше този въпрос. Реши да говори първо с Мари, но решението е едно, а изпълнението съвсем друго нещо. Плачеше, гърлото и се стягаше на примка, но все пак успя да попита:

-Мари, какво става? Какви са взаимоотношенията ти с Жорж?

Мари не беше изненадана. Ухили се подигравателно насреща и и избълва през смях:

-О,о,о, ти най-после кацна на земята. Видяла си, че сме влюбени с Жорж. Обичаме се, обичаме до полуда и само чакахме ти да се освестиш и ни освободиш от присъствието си. Ти, като добро момиче, ще го направиш.

Ели онемя от циницма, подлостта, арогантността на приятелката си. Как не е успяла за двадесет години да разбере що за човек е тя!

-Свободни сте! - едва чуто промълви и излезе от стаята. Задушаваше се.

След това събитията се развиха много бързо. Мари притискаше в обятията си и стягаше в примката си Жорж. Замина с него в Париж. Запозна се с родителите му. Набързо уговориха сватбата им. Тя беше красива девойка и майсторски използваше красотата и природните си дадености, а и с думите си и поведението успя да грабне сърцата им. Нейните родители знаеха историята на любовта на дъщеря си, но не възроптаха. В тази връзка виждаха отворения път за щастие на детето си. Париж – та те дори не са и мечтали за това. Предстоеше им сватбата на българска територия. Мари се подготвяше усилено. Оставаха още три дни до върховния момент от нейните планове. Жорж ще пристигне утре сутринта, а родителите му в деня на сватбата.

Сега стоеше на прозореца и се вглеждаше в тъмнината. Семейсвото на Ели беше заминало на вилата им и там живееха. Съпричастни с болката на дъщеря си, родителите й всячески се стараеха да облекчат страданията и, като я отдалечат от мястото на предстоящите събития. Времето лекува, но никога няма да бъде същото, всичко се е променило. Те вече не могат да бъдат приятелски семейства. Ударът с нож в гърба бе отворил рана, която дори да заздравее, ще остави белег, който ще напомня за предателството. Вперила поглед в тъмнината, Мари си зададе въпроса: - „Наистина ли го обичам, или това бе просто ревност, игра, която играх професионално? А защо да не го обичам? - Пред мен се отварят вратите на света. Дори и да не потръгне семейния живот, аз ще бъда вече французойка и ще живея по френските закони, по европейските. Европа ще е моя. Имам всички дадености за това и главното нюх към изкачването на препятствия.

-Да вървят по дяволите! Те са родени, за да живеят в низините. - изрече на глас и успокона се шмугна под завивките.

Събуди я уплашения глас на майка и. Подскочи в леглото:

-Какво е станало, защо плачеш?

-Жорж, Жорж е загинал в катастрофа!

Зениците на Мари се разшириха до пръсване, а гласът и секна и издаваше само отделни неразбираеми звуци. В главата и нахлу спомен, който беше забравила, но сега се стовари с цялата си тежест върху и. Беше в парка. На пейка седеше жена, която гадаеше бъдещето на някякво момиче. Когато тя се приближи, гадателката я спря с думите, че иска да и каже нещо важно, но тя, с присъщата си ехидност се подигра с нейните гадателства и предсказания. Гадателката извика след нея:

-Запомни! И двете няма да го имате. Той е наречен на Бога.

15 04 2019