ГАДАТЕЛКАТА
Мари влезе в спалнята, но не включи осветлението.Приближи се до прозореца и се вгледа в пространството. Светеше само уличното осветление. Дърветата ограничаваха светлината му и сградата огсреща тъмнееше, оградена също от дървета. Всичко и беше познато. Със затворени очи можеше да стигне до входната врата на къщата. В онзи двор мина детството и, младежките години. Там с Ели бяха като сестри, винаги заедно, неразделни. Деляха храната си, играеха заедно, изповядваха една на друга всички свои тайни, размишляваха върху живота, както го разбираха и израстваха две красиви дами, подкрепяни от семействата си, несблъскали се още с обидите, които може да им нанесат миговете, обстоятелствата, случайностите, хората и дори те взаимно. Завършиха един университет и точно там се появиха различията.
Ели беше руса с големи кафяви като кестени очи. Лицето и бе финно, бяло, а устните като разпукнала роза. Връзваше дългата си коса на Конска опашка и така откриваше изяществото на лицето и шията. ...