ГАРГАМЕЛ

            Туй не е сценарий за нов сезон на „Смърфовете”, а една случка с трима герои. Най-главният от тях е един гларус. Този гларус се отличаваше с невероятно голям клюн, заради който го кръстих Гаргамел. Отличаваше се и с още нещо – разбираше чужди езици. За да не стане грешка, още тук ще уточня, че става дума за птица, а не за плажен сваляч.

            Сега ще си помислите, че ви „качвам на черешата”, ама ако не вярвате, елате на терасата ми и се провикнете – „писи-писи-писи”, и Гаргамел веднага ще долети. Аз поради тези негови  езикови познания се запознах с него, а пък той ме включи като герой с третостепенна роля в случката, за която тука ще иде реч.

            Ако трябва да бъдем съвсем честни, тази роля си я извоювах сам. Та нали аз, след всяка закуска, обяд и вечеря с „писи-писи” канех кварталните котки, да опитат под балкона  остатъците от кулинарните ми произведения. А Гаргамел, без покана започна да се включва, и понеже се оказваше по-бърз и находчив, силно ограничи хранителния режим на подбалконните ми приятели.

            И тогава, в сюжета на случката с мека стъпка се вмъкна Пешо, котурът от асансьора.

            От малко коте, този тарикат в котешка кожа виси пред автоматичната врата на входа, промъква се след всеки, съпровожда го в асансьора и ходи по вратите на просия. Зимата, този пансионер се радваше на търпение, храна, дори на ласки. През останалите сезони, съвсем разбираемо неговото постоянно присъствие досаждаше, особено заради маркираните от котура територии. Ето поради тази причина и най-вече заради няколко шута, Пешо влезе в случката, и като един истински котур, грабна главната роля.

            Още като се включи Пешо в подбалконната група, допуснах че ще „кръстосат шпаги” с Гаргамел. Щедро разтворих вратата на хладилника и като зарязах излагациите си в литературните сайтове, систематично предизвиквах съперничеството им в подбалконното пространство. Сега оценявам, че съм се изявявал като военнопромишлен магнат в конфликт между бананови републики.

            Въпросната сутрин ме домързя да накъсам на дребни късчета остатъка от снощната пържола и след зовящото „писи-писи” я метнах цялата в зоната на конфликта. Както винаги Гаргамел беше по-бърз, но Пешо явно се беше въоръжил с търпение да го изчака в засада и му се метна на гърба.

Не искам и няма да описвам битката. Любителите на силовите спортове, все пак ще информирам, че победител по точки излезе Гаргамел, който за сметка на нарушеното си оперение, успя да клъвне едното око на котура.

Най-победен и засрамен обаче, се почувствах аз, човекът предизвикал вражда между по природа невраждуващи същества.

Сега ги храня поотделно: Пешо пред входа, а Гаргамел на балкона, а тази случка разказах с идеята, че някой войнолюбец може да я прочете. Дано!