‘На психотеста показа добри резултати – не е импулсивен, по-скоро търпелив, умее да бъде дискретен, по-скоро интровертен тип. Склонен на морални компромиси заради материални ползи. Има потенциал да бъде прагматично лоялен. Няма да ухапе ръката, която го храни. Смятам, че е подходящ.‘

‘Сигурен съм, че си проверил, как са нещата с образователния ценз? Трябва да сме железни и по формалните показатели.‘

‘И там са добре нещата, шефе. Завършил е Лесотехническия плюс специализация по ‘Финансов мениджмънт‘ към Пернишкия свободен университет. Има и известен стаж по проджект мениджмънт. Ръководил е проекти на обществени начала – почистване на зелени площи в ‘Обеля‘ и ‘Малашевци‘. В рамките на кампания ‘Да почистим София за един ден‘.‘

***

‘Г-н Чонов, радвам се да ви известя, че отговаряте на нашите условия и удовлетворяваме молбата ви за назначение на длъжност ‘Проджект мениджър‘ с начална заплата 6500 лв. + бонуси. Честито!

Условията на назначение са стандартните, ще ги видите в договора. Имаме само две по специфични изисквания. С цел постигане на максимален ефект от дейността ви ще ви направляваме дистанционно с гласови инструкции. Ще осигурим и информационен канал за обратна връзка в реално време. За целта ще ви монтираме съответните технически средства - микрофон и слушалка. Второто изискване е да не задавате никакви служебни въпроси извън въпросите, които ще ви бъдат продиктувани по слушалката‘.

***

Генади сподели всичко с брат си.

‘Брато, има нещо подозрително тук. Как така да не задавам въпроси? И откъде накъде микрофон и слушалки? Аз проджект мениджър ли съм или таен агент?

‘Хайде, хайде, да ти имах проблемите‘ – каза брат му Евтим. ‘Виж само каква заплата ти дават. Аз да не би да мога свободно да задавам въпроси в работата си?Ако можеше и на мене някой по слушалката да ми диктува само удобните въпроси... Срещу 6500 на месец съм готов да ми диктуват и телефонния указател, ако трябва. ‘

***

Седмица 1

Генади седна зад бюрото и отвори дебелата синя папка с твърди корици, която му дадоха.

В папката имаше само един лист от луксозна хартия, на който пишеше следното

Проект ‘Адаптация и локализация на комуникациоонни инстументи’

ГЕНЕРАЛНА ПРЕДПРОЕКТНА ОБОСНОВКА

Програма

Устойчива евроинтеграция чрез стимулиране на културните различия

Подпрограма

Адаптация на информационни модули

Цел на проекта

Адаптиране комуникационен инструмент на модулен принцип

Обхват на проекта

Дейностите по адаптиране на комуникационен инструмент на модулен принцип

Извън обхвата на проекта

Дейности, несвързани с адаптиране на комуникационен инструмент на модулен принцип

Предварителни условия:

Упражняване ефективен контрол на адаптационните дейности

Дългосрочно прогнозиране на дейностите по имплементация на локализации

Стриктно спазване указанията за баланс между диверсификация и унификация по смисъла на регламента на АКМПВ

Проектен риск

Неизпълнение на някое от предварителните условия - вж. по-горе ‘Предварителни условия’.

Мерки за елиминиране / минимизиране на проектния риск

Стриктен контрол върху изпълнението на предварителните условия - вж. по-горе ‘Предварителни условия’.

Терминология

АКМПВ – Активна Координация по Метода на Плант - Виноградов

Първоначална финансова оценка

2 750 000 евро

Проектен екип

Генади Чонов – проджект мениджър

Южени Турлакова - Главен Координатор ‘Устойчива евроатлантическа мултикултурност’

Едуард Груев – Ръководител направление ’Диверсификация и унификация на адаптациите’

Роберт Бибишков - Ръководител програма ’Идентификация и адаптиране на локализации’

Ан Мари Калъчева – Главен Директор направление ‘Управление на инфраструктурния мониторинг’

Генади прочете документа 3 пъти. Първият път се опитваше да разбере всичко, вторият път се опитваше да разбере поне нещо, а третият път вече не се опитваше да разбере каквото и да е. Просто го прочете по инерция.

После слезе в барчето да пие кафе.После изпрати имейл на всички от екипа с покана за проджект митинг. Получи автоматичен отговор от всички ‘В момента съм в отпуск. Ще ви отговоря при първа възможност ‘.

Този малък провал още на първия ден силно го фрустрира и той изпадна в нещо като моментно умопомрачение. Докато се опомни, вече механично беше прочел Генералната предпроектна обосновка още два пъти. Отчете грешката си, но беше късно. Главата вече го болеше.

Слезе отново в барчето да пие кафе. После прочете спортните новини в нета, влезе и във Фейсбук, посмя се на едно клипче с танцуващи малки кученца. Това го освежи. Отиде си вкъщи с подобрено настроение.

***

Седмица 1 - 4 - пълна самота. Никой не се появи на проджект митинга.

Седмица 5

Най-после! Появи се Роберт Бибишков – руменобузест шишко на средна възраст с добродушно изражение. В интерес на истината Едуард и Южени потвърдиха участие по Скайп, но не се появиха.

Все пак Генади се окуражи. ‘Ето че нещата вече потръгват…’ – каза си той.

‘Радвам се да се видим на живо, Генади!’

И Генади се радваше да види за пръв път на живо някой от екипа. Последва радушно ръкостискане.

‘Абе знаеш ли – последният ресурсен анализ показва, че ни трябват още трима души от ‘Адаптациите’’.

Генади спонтанно отвори уста да каже: ‘Кой ресурсен анализ ? Трима души още за какво ?' , но бързо се усети и замълча.

Гласът от слушалката се обади точно навреме:

‘Трябва да намерим оптималния баланс. При твърде малко хора не можем да решаваме проблемите; твърде много хора обаче могат да създадат нови проблеми.’

‘Трябва да намерим оптималния баланс. При твърде малко хора не можем да решаваме проблемите ; твърде много хора обаче могат да създадат нови проблеми.’ повтори авторитетно Генади.

'Да, много добре казано, абсолютно си прав. Ще прецизирам ресурсния анализ и ще ти се обадя допълнително' каза Бибишков.

Седмица 6 – 12

Освен Бибишков, който редовно му се обаждаше, други хора на митингите не се появяваха. Всъщност на два пъти Ан Мари и Едуард му пратиха имейли, че ще работят от къщи и ще се свържат онлайн. Но после Ан Мари му се обади по телефона, че е болна (поне най-после чу гласа и). Едуард му прати имейл, в който се извиняваше, че по време на митинга не му работел интернета.

С Бибишков станаха почти приятели. Даже се оказа, че и двамата гледат един и същи сериал по bTV и обичат да си пият ракията с кисело зеле за мезе.

Независимо от всичко, Генади стриктно поддържаше проектната документация. В смисъл, че след всеки несъстоял се проджект митинг съставяше протокол, който винаги гласеше следното

‘Проект

‘Адаптация и локализация на комуникационни инстументи’

ПРОТОКОЛ

Дата /

Присъстващи - Генади Чонов и Роберт Бибишков

Отсъстващи - всички останали...

Дневен ред

Обсъждане на Генералната предпроектна обосновка

Произтичащи задачи

Да се прецизира допълнително Генералната предпроектна обосновка съгласно изискванията на Нормативния правилник за прецизиране на предпроектни обосновки в системата на АКМПВ

Седмица 13

Най-неочаквано по телефона се обади Южени Турлакова. Генади за пръв път чу гласа и. Беше приятно звънлив с едно звучно френско ‘р‘. Заради приятния и глас вътрешно в себе си Генади и прости за отсъствията досега.

Южени му сподели следното:

‘Чонов, последният проектен анализ, който направихме по SSPTM, показва, че дори всичко да направим както трябва, този проект няма да доведе до очакваните резултати.

Генади беше вече достатъчно опитен, за да не попита спонтанно: ‘Кой проектен анализ? Какво е това SSPTM? А какви са очакваните резултати?‘

Вместо това замълча. Имаше усещането, че в такъв ключов момент гласът от слушалката ще се намеси. И се оказа прав. Гласът не закъсня: ‘Да прекратиш работещ проект по средата е недостойно! И унизително за целия проектен екип, който работи отлично. Но би било възможно например управителният съвет да го прекрати по бюджетни причини. Това би било един справедлив и достоен изход за всички.‘

Генади чинно повтори.

‘Прав си‘ каза Южени ‘Ще помисля как да раздуем разходите, за да предизвикаме такъв изход‘.

***

Седмица 17

Денят не започна добре. Генади още от сутринта бе обладан от чувство за безпомощност. Мрачното време и дъждът навън допълнително допринасяха за лошото му настроение.

Имейлът, който получи, бързо го разведри.

‘Имаме удоволствието да ви поканим на парти послучай успешното приключване на етап ‘Планиране и анализ‘ на проект ‘Адаптиране на комуникационен инструмент....‘ и т.н.‘

Направи му впечатление, че списъкът на поканените беше далеч по-дълъг от неговия собствен списък на проектния екип.

***

В ресторанта беше пълно с хора. Чуваше се тиха музика и онова познато радостно жужене, което обикновено предхожда поканата ‘Заповядайте на масите!‘.

Генади се огледа. Не познаваше никого, което беше напълно очаквано предвид това, че се беше срещал само с Роберт Бибишков.Самият Роберт не закъсня да се появи. Беше се барнал яко за партито. Модерно сако тип ‘tweed’ на карета, бяла риза на цветчета с папионка , класически denim дънки Levi‘s и бели маратонки Adidas. Носеше чаша уиски с лед и беше ухилен до ушите.

‘Забелязах, че идваш на всички митинги. Което, предвид наблюдаваната им посещаемост е направо забележително‘ каза Генади.

‘Знаеш ли защо? Не че не уважавам адаптацията и локализацията като важни общественополезни дейности, но причините ми са главно лични.

Присъствието на митинги ме кара да се чувствам желан и важен. Това е също един от начините ми да виждам по-често хора, които желая да виждам – например колежката Ан Мари Калъчева от ‘Инфраструктурен мониторинг‘. Не че се е скъсала да идва на нашите митинги, но все някога ще дойде. Освен това, на митинг мога да подремвам необезпокояван – имам си един хитър начин да го правя незабелязано. Но това последното изисква далеч по-сериозно присъствие от сегашното, ха, ха, ха... Не може ти да ме гледаш в очите и аз да дремя, така де...‘

‘Здравейте, здравейте, ето ме и мене – Южени‘ прозвуча нежно познатото френско ‘р‘. Оказа се, че това звънливо гласче принадлежи на мустакато женище с ръст поне метър и 90 и телосложение на гюллетласкачка.

Генади с облекчение установи, че освен Южени, наоколо се въртяха и други представителки на нежния пол, някои от които доста привлекателни. Несъмнено всички бяха по някакъв начин свързани с проекта. По какъв точно, не се знаеше. Всъщност, Генади не се и интересуваше. В момента го интересуваше единствено да се присламчи и да заговори някоя от готините мацки.

Но не би. Бибишков и Южени Турлакова не му дадоха никакъв шанс. И двамата бяха много словоохотливи.

‘Много се притеснявах дали ще влезем в бюджетните рамки‘ чуруликаше Южени. ‘Все пак похарчихме 950 хил. евро за ‘Генералната предпроектна обосновка‘. Наистина, прекрасен документ излезе, но си мисля, че все можеше да спестим едно 70-80 хил. евро. Но слава богу, всичко е наред сега.‘

После разговорът премина на футболни теми – дали има шанс Лионел Меси да премине в Манчестер Юнайтед и кой ще е новият треньор на ‘Левски’.

Седмица 20

Генади получи имейл с новата версия на Генералната предпроектна обосновка.

Плахата му надежда, че нещо повече ще му просветне от новата версия, бързо се изпари. Всъщност новата версия беше досущ като старата с 3 изключения:

Първоначалната оценка от 2 млн и 750 хил евро беше заменена с актуализирана оценка от 4 млн и 400 хил евро.

В ’Цел на проекта’ ‘Комуникационен инструмент’ беше заменен с ‘Комуникационен софтуерен инструмент.’

Генади отдавна подозираше, че може би в проекта става въпрос за софтуер, но нямаше право да пита. По време на партито обаче алкохолът му помогна да се престраши и да попита Южени и Бибишков. Южени категорично отрече проектът да има нещо общо със софтуер, а Бибишков каза, че не знаел, но щял да попита някой, който може би знаел.

Освен това към параграф ‘Терминология‘ беше прибавено:

Hate ( англ. ) – мразя

***

Седмица 21-30

Самота ... ако се изключи, разбира се, почти редовното присъствие на Бибишков. Той не преставаше да се надява да срещне на митинг Ан Мари, но тя така и не се появи, дори виртуално. На статуса и пишеше ‘Off work’.

Иначе Бибишков беше приятен събеседник, заклет левскар, който считаше, че проблемите на Левски са причинени съвкупно от Brexit-a, кризата с бежанците и хейтърските скечове на Иво Сиромахов в ‘Шоуто на Слави‘.

Освен това се оказа, че и двамата редовно си свалят каубойски филми от торент сайта Zamunda.

Седмица 31

Макар вече да беше претръпнал откъм изненади, Генади все пак се изненада.

На мобилния му звънна митичната Ан Мари Калъчева. Звучеше фамилиарно, макар да се познаваха само задочно.

‘Здравей Чонов! Да ти кажа само, че вследствие извършената реструктуризация и оптимизация на интеграционните програми управителния съвет реши да промени статута на нашия проект. Считано от 1-о число на следващия месец проектът ни получава статут на под-проект в рамките на програма ‘Контролирана интеграция на локализационни дейности по АКМПВ‘’

‘Питай какво означава това на практика за проекта?‘ внезапно избоботи гласът от слушалката.

‘Какво означава това на практика за проекта?‘

‘Ами формално нашият проект приключва следващата седмица. Ще има голямо парти за отпразнуване на успешното приключване на проекта, раздаване на награди, отрупани маси, музика, танци...Надявам се, че ще дойдеш. Ще изпратя имейл до всички поканени.‘

***

В бара беше пълно с хора, доста повече от преди.

Бибишков веднага се лепна за него.

‘Знаеш ли, Генади, мисля, че ако наистина човек разбира един проект, значи въобще не е наясно колко ще струва. И обратно – ако е наясно колко ще струва, значи въобще не е разбрал целите на проекта.

Нещо като принцип на неопределеността в проджект мениджмънта.‘

‘Хе, хе‘ засмя се Генади ‘Това май току-що го измисли.‘

‘Но това не значи, че не е вярно!‘ възрази Бибишков. ‘Всъщност мисля, че нашият проект беше изключение от този принцип – нито разбрахме самия проект, нито цената му. Затова за всеки случай завишихме бюджета, за да не се минем. Ама може пак да сме се минали, знае ли човек...‘

Последните му думи бяха заглушени от тържествен глас от високоговорител, обявяващ раздаването на наградите. Генади и целият проектен екип получиха по 40 000 лв. и благодарствени грамоти.

При получаването на наградите се чу и името Едуард Груев. Генади установи със смесени чувства, че Едуард всъщност е младежът, с който често играеха тенис на маса през обедната почивка. Ама знае ли човек... По време на тениса никога не беше ставал въпрос кой по кой проект работи.

Появи се и легендарната Ан Мари Калъчева. Беше дошла лично да си получи наградата..

‘Наистина готина мацка‘ помисли си Генади. ‘Сега напълно си обяснявам саможертвата на Бибишков‘.

На няколко пъти Генади се опита да заговори Ан Мари, но Бибишков вече я беше обсебил напълно.

В един момент, в който Ан Мари бе успяла ловко да се изплъзне от опеката на Бибишков, Генади решително тръгна към нея. Но и този път не успя.

От уредбата изведнъж гръмна ’Daddy Cool’ на Boney M. С вик ‘Време е за диско!‘ Южени замъкна Генади към дансинга.

***

В кварталното барче го чакаше брат му Евтим, който говореше оживено с непознат младеж. И двамата гледаха доста примрежено, което изглеждаше обяснимо предвид броя на празните халби бира пред тях. Беше полутъмно. Звучеше песен на ‘Хиподил’ – любимата група на Евтим. Барманът беше приятел на Евтим и когато Евтим посетеше барчето, винаги му пускаше ‘Хиподил’.

‘Здрасти, брат ми! Да те запозная с едно аверче – Пешко. Много готино момче. Програмистче в ‘Глобализация и локализация‘‘.

‘Здравей. Приятно ми е. Казвам се Генади. И аз работя в ‘Глобализация и локализация‘. Виж колко е малък светът...‘

‘Какво точно работиш при нас?’ полюбопитства Пешко.

‘Ами по един проект помагам‘ каза скромно Генади.

‘Кой проект?‘

‘Ами към програма ‘ Адаптация на информационни модули’'

‘Аха, знам я много добре тая програма. По нея имаше софтуерен проект за поставяне на ‘Hate’ бутон в бъларската. версия на Фейсбук. Голямо шоу беше около тоя проект.

Преди около година ми звънна някаква проджект координаторка.Помоли ме да помогна по финансовата оценка. В смисъл колко пари да заложат в бюджета за промяна на софтуера. Все пак съм единственият лицензиран по поддръжка на БГ версията на Фейсбук. Щяхме да се срещаме, но повече не се е обаждала. Нито отговаряше на мобилния си. После разбрах, че проектът бил прехвърлен като под-проект към друг по-голям проект’

‘Hate? Софтуер? Прехвърлен към друг проект?‘ Генади застина. Всичко това му прозвуча много познато. Твърде познато, за да бъде съвпадение. Намери сили да каже ‘Интересно. Какво друго си чул за тоя проект?‘

‘Ами интересни неща се случиха. Междувременно ме наказаха за 'съзнателно саботиране на работа по ключов проект'.Аз излязох виновен, че не съм направил финансова оценка. Независимо, че никой не ме потърси повече. Съвсeм отделно от тоя проект, от Коалицията на БГ хейтърите ми се обадиха за същата работа и ми платиха лично на мене да поставя ‘Hate’ бутона. Мисля, че добре се спазарих. Платиха ми 4200 лв. За работа, която отнема около 10 мин. Всъщност съжалявам, че не им поисках повече. Знаем колко мощна и богата организация си имат хейтърите в България. Бълха ги ухапала...‘

‘Явно това е била всъщност целта на моя проект!‘ прозря мислено Генади. Наскоро беше чул, че явно за същата работа най-добрата получена оферта била за 255 000 евро. И офертата съответно била приета .

‘Това далеч не е всичко‘ продължи Пешко. ‘Малко след това ми се обадиха директно от ДАНС и ми възложиха да премахна ‘Hate’ бутона. Премахването на ‘Hate’ бутона било част от тяхна секретна разработка по възстановяване на националното ни самочувствие и авторитет.Нямаше как да им откажа. Едно, че са ДАНС, второ, че ми предложиха 5000 лв. ‘

‘Хитро. Един път вземаш 4200 лв. за поставянето, после – 5000 лв. за премахването. Как реагира Коалицията на хейтърите?‘

‘ Успях да направя така, че всеки да е доволен. Сложих добавяне / премахване на ‘Hate’ бутона в ‘Настройки‘. Като дойдат от Коалицията на хейтърите, влизам в ‘Настройки‘ и показвам бутона. Като дойдат да проверят от ДАНС, влизам пак в ‘Настройки‘ и го махам. ... Има още една интересна подробност в тая история. Едно аверче ( шофьорче в ДАНС ) ме светна, че ДАНС имали и паралелна опция за премахване на ‘Hate’ бутона. Чрез проваляне на проекта ‘Адаптиране комуникационен инструмент на модулен принцип‘, финансиран по европрограма ‘Адаптация ...‘ и т.н. -. програмата, по която и ти си работил. Целта на проекта била точно прибавянето на бутон ‘Hate’ във Фейсбук.‘

‘Това е бил точно моят проект! Сега вече няма никакво съмнение!‘ Генади се вцепени. Едва намери сила да промълви ‘Хайде бе! Как точно да го провалят?‘

‘Ами чрез внедряване на проджект – мениджър марионетка, който с действията си да доведе проекта до провал. Монтирали му микрофон и слушалка, за да го контролират какво прави. ... И му казали да задава само въпросите, които ще му продиктуват по слушалката. Никакви други...И друга любопитна подробност - преди него със същата цел назначили за проджект мениджър един говорящ котарак. Ама котаракът не издържал и започнал да задава неудобни въпроси. И ДАНС го отстранили и намерили нов проджект мениджър. Тоя котарак ти е адаш между другото – казвал се и той Генади. Представяш ли си – говорящ котарак на име Генади! Ега ти абсурда!‘

‘Говорящ котарак... Едва ли това е най-големият абсурд, който видях‘ - помисли си Генади. Тази мисъл се оказа предпоследният му отчетлив спомен от вечерта. Последният спомен беше, че решиха от бира да преминат на водка.