Слънчевите лъчи жарко напичаха плаж Бутамята. Пясъка изгаряше крачетата на единадесет годишния Раца, който тичаше по плажната ивица преследван от братовчед си Пламен. Двамата едвам стигнали водата почнаха да се плискат, не обръщайки внимание на околните. Плажът беше изключително подходящ за деца, защото беше плитък. Можеше минути да вървиш навътре преди да стане дълбоко над коляното на възрастен човек. Днес морето беше спокойно и тихо. От дълбокото към тях се присъедини и Любослав по-големия брат на Пламен. Той почна да плиска и двамата. Но двамата малчугана бързо се прегрупираха и заедно почнаха да плискат батко си. Но Любослав се провикна за помощ:
- Бате Кемене, помощ… - Камен лежеше на един дюшек при родителите им под чадърите. Той се надигна, отмести шапката си тип „идиотка“ и се ухили, скачайки и бързо присъединявайки се в битката на страната на братовчед си Любослав. Камен беше най-голям, на четиринадесет, Любослав бе на тринадесет, а Пламен само с една година по-голям от Рацата. Четиримата бяха почти неразделни.
- Достатъчно вече, големи деца сте вече! – Гошо бащата на Пламен и Любослав бе застанал на плажната ивица за да им се скара. Хората около тях вече мрънкаха, че няма кой да им направи забележка на тези безконтролни деца. Четиримата не спираха да се смеят, но спряха да се плискат, а Камен се провикна:
- Чичо ще ни хвърлиш ли топката? - чичо Гошо взе гумената топка и я хвърли във водата далеч от децата. Те се затичаха да я гонят. Пламен я стигна пръв и я удари с ръка все едно бие сервиз във волейболен мач. После почнаха да си я подават с ръце във водата. Опитваха се да изкарат най-много удари без топката да падне във водата. При поредния нескопосан пас от страна на Пламен, Рацата плонжира и успя да удари топката, а брат му я подаде на Любослав, който съответно я подаде на Пламен. Топката стигна пак до Рацата, който я подаде малко по-силно на брат си, но въпреки това Камен я удари със сетни усилия и падна във водата, а топката отиде на вътре в морето. Пламен се затича по плитката вода, след което се гмурна и стигна до топката, но тя вече бе хваната от непознато момиче на около 11-12 години. Тя му се ухили с белите си зъбки и му подаде топката.
- Благодаря! – каза смутено Пламен, докато взимаше топката. Погледна към момчета, но после събра смелост и каза все така срамежливо:
- Аз съм Пламен, искаш ли да играеш с нас?
Тя го погледна, после погледна другите момчета, които чакаха топката, която Пламен бързо им я хвърли.
- Добре, може ли да извикам и кака?-попита момичето отправяйки се към брега.
- Да, колкото повече, толкова по-весело!- ухили се Пламен, докато се присъединяваше към момчетата.
След малко момиченцето водеше високо момиче с руси коси и зелени очи на около 13-14 години.
- Това е Боряна – Боби. Аз съм Милица – представи ги момичето, след което всички се здрависаха казвайки имената си, а Любослав загледан в Боби усети шляпване зад врата от Камен:
- Това е заспалия ни братовчед Любе – каза Камен, Любе побърза да си го върне, хилейки се и побягвайки съм вътрешността на морето, но Камен не тръгна да го гони.
- Хайде да играем…- настоя Пламен, който подаде топката към Милица. Тя бързо подаде към Рацата, а той към Боряна. Тя бързо подаде към зяпналия, я Любослав, който не успя да реагира и топката го удари по главата. Всички почнаха да му се смеят, а той се затича да гони топката…
Денят днес беше дълъг и забавен с новите момичета, но той още не бе свършил. Сега всички бяха седнали в голямата беседка на къщата за гости, в която имаше и кухненски бокс. Двете семейства вече трети ден нощуваха там. Майките им бяха приготвили сандвичи с яйце и сирене и те доволно закусваха следобедно. Бащите им си бяха легнали за един час, че след изпитата бира на плажа се бяха уморили. Камен се обърна към Любослав:
- Май си падаш по сладката Боби, а? – Любослав се ухили ръгайки го леко в стомаха, и отговаряйки лаконично:
- Не знам за какво говориш? - Камен си го върна. Майката на Камен ги видя и се провикна:
- Престанете! Не може ли да се храните както хора?
- Можем, извинявай мамо! – каза свел глава Камен.
- Вие сте по-големи, трябва да сте за пример! – подкрепи я майката на за Любослав и Пламен: - Довечера ще ходим в ресторанта на плажа, можем ли да разчитаме на вас, че ще се държите прилично?
- Да! – отговори Пламен вместо тях, а Рацата го подкрепи:
- Те двамата са най-отговорните батковци. Ние обещаваме да ги слушаме. Ще се забавлявате, забавляваме всъщност!
Усмихна се Рацата. Пламен и Рацата знаеха, че в същия ресторант ще ходят и Боби и Милица. По-големите братя погледнаха към малките си братчета и поклатиха глава.
- Добре, дано да е така, сега вървете да играете. – каза майката на Камен и Рацата. Те се бяха наяли и отидоха зад къщата за гости. Там имаше малко игрище с футболни врати, а зад едната врата беше горичката, през която можеше напряко да се стигне до Бутамята. Тяхната къща за гости беше на метри от табелата за край на Синеморец. Идваха от като децата имат памет, което за тях си беше цял живот. Тук им харесваше, домакините бяха мили и вече ги познаваха.
Камен подаде топката към Пламен, а той я изрита към врата, на която бе застанал Радослав-Рацата. Той майсторски я отби с ръце. Любослав взе топката и тръгна към отсрещната врата, Рацата тръгна с него леко по напред очакващ пас. Пламен посрещна големия си брат, но Любослав с бърз финт го задмина срещу него изскочи Камен. Любослав реши да не рискува и подаде топката на Рацата, който с точен удар отбеляза гол и извика с радостни викове.
Камен взе топката и тръгнаха с Пламен да атакуват. Срещу тях тръгна Любослав. Камен тръгна да го финтира, но не успя. Все пак топката остана в него и той я подаде на свободния Пламен, а той отново директно стреля. На врата Рацата отново спаси, избивайки топката в ъглов удар. Пламен изтича към горичката да вземе топката. Но тя продължаваше да се движи по пътечката все по-навътре и все по-навътре. Пламен тичаше по нея, но в един момент осъзна, че не е нормално тя да не спира. Спря и в този момент и топката спря. Той тръгна към нея и тя тръгна. Пламен спря отново и извика:
- Момчета, елате…
- Какво става Пламка? – попита веднага Камен.
- Ами…такова, май имаме ситуация! – каза Пламен. Всички веднага се затичаха да видят какво става. Пламен веднага им показа как топката го води на някъде, и момчетата я последваха. Топката продължаваше по пътеката, а те по нея. След малко тя тръгна из дърветата и се спря пред един стар огромен дъб. Дървото бе почнало да увяхва, огромното му стъбло гниеше разяждано от различни насекоми. Пламен си взе топката и те тръгнаха да си ходят, но чуха като шум от листа, но в този листен шум различиха плахи думи:
- Моля помогнете…-в началото те не мислеха, че чуват нещо реално. Но когато се повтори, и после потрети, Камен се спря:
- И вие го чухте нали? -каза той. Момчета стреснато кимнаха и погледнаха дървото, при което се бе спряла топката. Любослав се обърна и попита:
- С какво да помогнем?
- И на кого? – попита Рацата. Старото дърво се преобрази. От стария гниещ дънер се показаха очи и устни, един отрязан клон зае мястото на нос и то каза малко по-силно:
- Моля, помогнете на мен! Вие сте тези, които могат да ми помогнат!
- Как да го направим?-попита Любослав.
- Аз съм видял през вековете, в които съм расло почти всичко. – гласът на дървото също взе да мутира, ставайки от просто шумкане на листа в по-плътен и разбираем глас. – Обръчите на стъблото и на клоните ми могат да разкажат хилядолетната история на този край. Но днес умираме. Заради човешката дейност, която трови почвата ми.
Пред тях като от прожекционен апарат се показа сметище в самата гора. Огромни варели пълни с токсични химикали заровени в самата пръст, а върху тях още варели и огромни пликове с друг тип отпадъци. Децата гледаха с гняв тези кадри и когато те свършиха Пламен попита:
- Къде са тези боклуци?
Един голям клон се размърда и като ръка подаде на момчето карта. Четиримата се струпаха и я заразглеждаха. Когато погледнаха дървото, то отново се бе преобразило. Вече нямаше уста, нито очи, бе заспало отново.
- Нямаме много време, дали да не го оставим за утре?- попита ги Камен.
- Има един час бате, нека го проверим. – каза Рацата, а Пламен добави:
- Това е важно! – Камен погледна Любе, който кимна в знак на съгласие и Камен поведе групата през гората.
Пътеката, по която поеха ги заведе до обрасъл стар черен път, но си личеше, че от скоро пак се използва. Бяха се оформили дълбоки коловози, по който явно вървят тежки машини. Те тръгнаха по пътя следвайки картата. Докато вървяха зад тях чуха силен шум на идващи камиони. Те бързо се шмугнаха между дърветата и зачакаха. След по-малко от минута почнаха да преминават един след друг седем средно големи камиони покрити с платнища каросерии. Четиримата се спогледаха и тръгнаха след тях. Пътя ги отведе до обширна отъпкана поляна с много паркирали камиони и работници с предпазни костюми, които сваляха варелите от камионите със мотокари и ги полагаха в земята в предварително изкопани дупки, а после ги заравяха.
- Леле, това е ужасно! – възкликна Рацата слагайки си ръката на устата. Камен и Любе извадиха смартфоните си и направиха няколко снимки.
- Трябва да вървим имаме само 15 минути. – прекъсна ги Пламен.
Всички кимнаха и бързешком се върнаха по обратния път.
***
Масата която бяха резервирали гледаше към морето. Двете семейства се настаниха, а сервитьора им раздаде менютата и отиде към бара. Мекия морски бриз развяваше косите на майките им. Вълните леко галеха брега. Пред тях имаше още плажуващи, които се възползваха от последните дневни слънчеви лъчи. Когато станаха готови с избора си бащата на Камен и Рацата, Петър махна на сервитьора. Слабото момче на малко повече от двадесет години застана мирно и изслуша поръчките, като междувременно внимателно си записваше, след което побърза да ги предаде. Камен забил нос в телефона пишейки си с Мария, момичето, с което се целунаха за първи път това лято получи лек задвратник от братовчед си Любослав. Камен не му отвърна, спомняйки си обещанието дадено в къщата за гости. Но го изгледа със злоба и му прошепна напомняйки му на него. Храната пристигна и те всички лакомо взеха да нагъват миди пане, цаца, пържени картофки и лучени кръгчета. Имаше и други морски храни, но децата не си падаха по тях.
Покрай тях минаха двете сестри от плажа днес, Боряна и Милица с родителите си. Боби с усмивка заби поглед към зяпналия с пълна уста Любослав, а Милица поздрави учтиво всички:
- Здравейте! – после се обърна към Пламен, поглеждайки го с зачервени бузки: - Как си Пламене?
- А…- Пламен, леко зацикли неочаквано. – Екстра съм си.
Петър видя родителите им, изправи се и подаде ръка на баща им представяйки се и после представяйки всички:
- Елате на нашата маса, децата ни днес се забавляваха заедно, да се опознаем?
Бащата и майката на Милица и Боряна обсъдиха тихичко нещо и после се присъединиха към голямата компания. Децата веднага почнаха да си говорят, възрастните след първата ракия вече си станаха близки и подкараха политиката. След като хапнаха децата станаха и отидоха да се поразходят по плажа. Любе и Боби вървяха напред, следвани от Пламен и Милица, а в края Камен и Радослав. Камен не спираше да си пише с Мария, а на Рацата му беше скучно и попита:
- Бате, как са Мария и Катя?
- Добре са, дребен. – Камен помилва братчето си по косата, но Рацата не спираше: - Бате как ще постъпим със сметището?
- Мисля да опитаме с властите, довечера ще им пратим снимките и ще опишем всичко пред общината и министерството на околната среда, като ще копираме и медии.
- Дано да сработи, че ми е мъчно за дървото! – каза малко по-силно Рацата.
- За какво дърво му мъчно на Рацата? – попита Милица, чула част от разговора им.
- Едно дърво при къщата за гости. – намеси се Любе, който бе чул.
- Какво му е на дървото? - поинтересува се и Боби.
- Просто едно старо дърво, което вече е взело да изсъхва. – каза Камен, прибирайки смартфона си в късите си дънкови панталони. – Брат ми бързо се привързва, а тук идваме всяка година и той си го обича това дърво.
- Разбирам! – каза задоволена от отговора Боби, която после се обърна към Любослав: - И в това ваше село има ли кафенета и магазини?
Любослав се разсмя и отговори:
- Не, няма! Има една кръчма до старото училище. От там вземаме и хляба.
- Ужас, как издържате по цяло лято там? – каза леко лаконично Боби.
- Ами забавно е, ходим по гората, ловим риба и се къпем в реката. Такива неща. – Любослав леко се притесни.
- И тези неща са ти забавни? – определено Боряна не беше живяла на село.
- Да, когато съм с братовчедите си и брат ми всичко ми е забавно.
След това последно изказване на Любослав, Боби се усмихна и замълча!
- Ами ти как си прекарваш лятото? – побърза да не спира разговора Любе.
- Ами или ходим с приятелките ми в мола, или ходим на плаж! – отговори тя гледайки си лакираните нокти, и доуточни: - Но на басейн, разбира се не на река!
Те видяха, че родителите на Боряна и Милица ги викат и бързичко се върнаха. Момичетата изтичаха напред. Пламен видя, че Милица се обръща и, ѝ помаха. Тя смутено се усмихна и също помаха.
Четиримата бяха настанени в обща стая с две двуетажни легла, а родителите им в съседни спални на четиристаен апартамент. Децата бяха извадили лаптопите и пишеха сигнал но министерството на околната среда, до общината и до големите медии. Прилагаха и снимковия материал, който бяха заснели.
- Готово, сега само трябва да чакаме! – каза Камен.
- Мислиш ли, че някой… как е думата, ъъъ…, ще се самосезира? – попита Рацата.
- Би, трябвало! – отговори Камен. – Изпратили сме снимки, изпратили сме им точна локация с всички данни, които имаме.
- Ако ли не имаме и телевизиите, те дебнат за сензации. -каза Любослав, смеейки се.
- Добре, време е да лягаме, че утре сме на плаж. – Камен затвори лаптопа си, и всички си легнаха по леглата. Той загаси осветлението и си легна в леглото под Рацата. В момента, в който се зави с чаршафа, Рацата се надвеси и попита:
- Бате, мислиш ли, че между бате Любе и Боби ще се получи?
- Оф, Раца, не знам… -поде раздразнено Камен. – Защо не го попиташ лично?
От съседното двуетажно легло Любослав се надигна и кресна шепнейки:
- Раца, няма да се получи! Сега заспивай!
Рацата се премести така, че да е надвесен по-близо до батко му Любе и попита пак:
- Но, защо?
- Ами, тя е кифла, аз не харесвам кифли! – отсече още по-подразнено Любослав.
- Бате, какво е кифла? – попита Пламен.
- Да и аз щях да попитам същото! – Рацата се намести в легнало положение.
- Оффф, няма ли да заспите най-сетне? – попита раздразнено Любе.
Камен загаси смартфона си и го постави под възглавницата си казвайки:
- Кифли са момичета, които се интересуват от материални неща. Сега е време да спим!
- Лека нощ… - каза Рацата. След малко всички се унесоха, а смартфона на Камен извибрира. Той тихо се надигна, извади го от под възглавницата и прочете известие от Мария: „Лека нощ“
И следващо съобщение: „Липсваш ми“ Последва емотиконка с човешка глава пращаща целувка. Камен изпрати същата емотикона, и написа: „И на мен ми лисваш, сега заспивай“ „Лека нощ, до утре“ Последва отговор: „До утре“
Камен загаси смартфона върна го под възглавницата, и се намести затваряйки очи. В съзнанието му се появи Мария…Но бе прекъснат от досадния си брат:
- Мария, защо не спи? – попита много тихо Рацата.
- Вече спи, сега и ти заспивай, моля те! – Камен се покри презглава с чаршафа. Но Рацата попита последно:
- Бате, ако кифла е материално момиче, значи ли, че материално момче е еклер? – всички почнаха да се смеят, но смехът им бързо утихна и те заспаха.
Сутринта родителите им ги заведоха на един от най-красивите плажове в района, Силистар. Бяха закусили банички докато пътуват натам в колите. В осем часа сутринта, на импровизирания паркинг нямаше почти никакви коли. Те бързо паркираха и се насочиха към плажа, преминавайки по малко мостче над река Силистар.
- Я, гледайте… - извика въодушевено Рацата, сочейки три костенурки в реката, които плуваха необезпокоявани от никой и нищо. Всички им се зарадваха, проследявайки техния път до вътрешността на реката в гората. Бързо си намериха места в свободната зона. Бащите им разпънаха чадърите, а децата отидоха да играят във водата.
- Още няма нищо в медиите? – попита притеснено Пламен, подавайки топката към Рацата, който я подаде към Любе.
- Рано е още, сигурно още проверяват. – подаде към Камен, Любослав.
- Не, тази новина е шокова! – каза намръщен Камен. – Ще почакаме до довечера и ще действаме. Не ми се иска всички да са замесени! – той подаде топката към Пламен и отиде да плува към малко по-дълбокото, а другите продължиха да играят. Камен се гмурна под вода с затворени очи и усети солената вода как преминава през порите му. В мислите му се появи страдащото вековно дърво, и щастливите собственици на фирмата изпълнител. Той не видя лицата им, но усети радостта им. Камен изплува с плисък, пое си дълбоко въздух и погледна другите как си играеха. Сложи усмивка на устата си и се присъедини. Сутрешното слънце вече пареше по кожата им и Елена, майката на Любослав и Пламен ги извика, за да се намажат с плажно масло.
Малко след обяд, когато се бяха наобядвали на плажа се появи симпатично куче, червено-рус померан, с типичната си ухилена лисича физиономия. Той дойде и подуши първо Рацата, който си лежеше на хавлията. Когато усети, че нещо го души го погледна със сънен поглед и му каза:
- Ей, куче ти чие си? – подаде му ръка и померанчето я подуши, после се пренесе към другите деца, като подуши Пламен, после Любослав, и на края и Камен докато си пишеше по смартфона си. Камен го погали и след малко се появи мокро малко момиченце, което гушна померана и почна да му се кара:
- Хари защо закачаш хората? Лошо куче, лошо… - извини се на момчетата и тръгна към чадърите на родителите си.
- Няма проблем, Хари не е навредил на никой! - каза Рацата усмихвайки се. Момичето му отвърна с усмивка в опит да му помаха държейки немирния Хари.
Рацата стана и погледна другите с лукав поглед, след което каза:
- Който се гмурне пръв в дълбокото печели! – той веднага се затича към водата. Другите го последваха и всички наскачаха във водата. Кой ли спечели? Така и не се разбра, тъй като Пламен почна да ги пръска и всички отвърнаха в една голяма пръсканица между тях четиримата. След миг се чу гласа, на Петър, бащата на Камен и Радослав:
- Айде малко по сериозно, плажа не е само за вас!
Момчетата веднага спряха, макар да не спираха да се смеят веднага. Те отново се насочиха към местата си под чадърите. Пътьом видяха как померана Хари тръгва след един дакел горе-долу негов ръст, и двете кучета взеха да се душат и да си играят. Момичето от преди малко отново тичаше след Хари. Момчетата се усмихнаха и се настаниха под чадърите да гледат как Хари го отмъкват, а дакела почна жално да лае по него искайки да продължат играта.
- Няма още нищо! – каза мрачно Камен, който бе проверил новините в смартфона си.
- Какво ще правим? – полита Любе, а другите момчета, чакаха неговия отговор.
- Ще направим каквото трябва! – каза Камен и в погледа му се прочете решителност премесена със силен гняв. Другите се усмихнаха задоволително и всеки от тях извади лаптопа си, от раниците.
- Кой е най-близко минаващия сателит до местоположението Пламене? – попита Камен.
- Бате, това е „Наталия“, той е кръстен от българче! – отговори Пламен, като натисна два клавиша по лаптопа си. - Той е от европейската навигационна система Галилео. Те имат добри камери, ще може да запишат добра информация.
- Или да свалим вече записана, това което правя вече! - каза Рацата, който следеше до къде са стигнали свалящите се файлове от хакнатия сателит. Те имаха интернет благодарение на смартфоните си, които бяха на планове с висока скорост интернет, които бяха обединили посредством създадена от тях мобилна програма.
- Браво момчета, - поздрави ги Любослав. – Аз хакнах и „Милена“ кръстена на дете от Естония, която дава друг поглед над сметището.
- Добре, когато свалите информацията и ми я изпратете през домашните сървъри, за да направя общ клип. – каза Камен, който продължаваше да натиска бутони по лаптопа си не отделяйки поглед от него, добави: - Аз хаквам поред всички телевизии в страната. Решил съм да покажем и писмата изпратени до институциите… Но е добре да разберем повече за компанията!
- Какво правите младежи? – попита бащата на Любослав и Пламен, Гошо, който застана приклекнал до Камен и надникна в лаптопа му.
- Играем игра, чичо! - ухили му се Камен, сменяйки бързо екрана.
- Ей, с тия игри пари няма да направите, програмирайте! Това е бъдещето! – каза чичо Гошо и се отправи към водата заедно с брат си Петър, бащата на Камен и Рацата, който каза:
- Остави децата да се забавляват, в почивка са и те! – те влязоха в морето ходейки към дълбоката част, която беше доста навътре в кристално чистите води на плаж Силистар. Двамата се изгубиха в спокойните морски води, плувайки.
В 19:00ч. двете частни национални телевизии, както и повечето други частни медии даваха новини. Тази вечер, те само започнаха, след което се появи подготвения от момчетата запис, на който се показваха кадри от нерегламентираното сметище от сателитите, както и снимки направени от мобилни смартфони. Електронен глас казваше как камиони всеки ден идват и доставят контейнери с неустановен боклук с разрешението на общината и под шапката на министерството на околната среда и водите, до които са дадени сигнали и не са предприети мерки. Гласът даде подробности за фирмата, която извършва това деяние, а после обясняваше как централните медии мълчат, явно също подкупени или заплашени!
В беседката, двете семейства гледаха новините по телевизията и бащите на децата реагираха много гневно.
- Леле това е на метри от нас! – каза Петър, а Георги го подкрепи:
- Как може, това в нормална страна никога няма да се случи!
Два часа по-късно излезе министъра на екологията и водите, заедно с премиера, които дадоха изявления пред медиите, че информацията не е стигнала до правителството, и че сметището ще бъде премахнато.
Децата вечеряха и гледаха със задоволство. Когато се наядоха изтичаха в гората в тъмното, стигайки до вековното дърво. То не се беше променило. Още си гниеше, но дънера му се преобрази пред тях и се усмихна.
- Благодаря! – каза то с листов шепот.
Децата го прегърнаха и след това се отправиха към къщата за гости.
На другата сутрин на път за плаж Силистар видяха правителствени автомобили да вървят към мястото, а зад тях военни камиони. Сутринта по телевизията бяха казали, че фирмата, която е превозвала боклука е глобена с над един милиард евро, според закона и най-вероятно ще обяви фалит.
- Бате има един проблем? – каза Рацата когато вече бяха във водите на плаж Силистар.
- Кажи дребен? – попита Камен наплисквайки брат си с морска вода.
- Ами, хората които си бяха затворили очите, те също имат вина!
- Така е дребен, но тях има кой да съди ние показахме сметището то ща се извози, другото е работа на народа! – каза Камен и се гмурна в морските води.
Вечерта по всички телевизии излъчваха директно многохиляден протест пред парламента с искания за оставка на правителството. В гората голямото старо вековно дърво разлисти един от изсъхващите си клони...
Костадин Койчев – kovak
29.07.2023г.
© Костадин Койчев Все права защищены